Планирано е да се направи разширение на улицата, като се изгради и бус лента. Тъй като къщата на Димитров има съвсем тесен тротоар и е почти залепена за пътното платно, а и няма двор, от който да се вземат няколко метра, за да бъдат приобщени към асфалта, вероятно ще се наложи да бъде съборена или изцяло, или частично.
От години знаковият имот е напълно зарязан и състоянието му е повече от неугледно. Мазилката му е изронена, покривът тече, а паметната плоча с лика на Георги Димитров, поставена на една от стените, е с изтъркани букви и трудно надписите могат да бъдат разчетени. Дограмата също е сдала багажа, а страничният двор е потънал в бурени, въпреки че на неговата територия се намира Националният политехнически музей, който обаче няма отношение към имота на соцвеличието и не се грижи за него.
Срещу занемареното състояние на къщата, както и възможността да бъде съборена, са въстанали и представители на Бялото братство. Любопитна подробност е, че в същия имот, намиращ се на софийската ул. „Опълченска“ 66, е живял и самият Петър Дънов. Постройката е вдигната през 1889-1890 г. от Димитър Михайлов – баща на Георги Димитров. Хвърлят чоп и на семейството на Георги Димитров се пада северната половина от къщата, а на леля му – южната. След няколко години лелята продава своята част на писателя Петко Гумнеров, горещ поклонник на Учителя Дънов. Когато през септември 1904 г. учителят започва четвъртата си обиколка на България и идва в София, отсяда в дома на Гумнеров. През 1906 г. заживява постоянно в къщата и започва да държи своите публични беседи. През 1906 г. Димитров се жени за младата социалдемократка от Сърбия Любица Ивошевич, която от четири години е постоянно в България, и заживяват в къщата. По-късно лично Сталин кара Димитров да се разведе с Любица и да се ожени за еврейката Роза Юлиевна. С нея осиновяват сина си Бойко Димитров, който днес казва, че няма претенции към въпросната къща и е оставил държавата да взема решения за нея.
„Димитров и Дънов са били много добри приятели. Двамата дълги нощи са разговаряли и са имали силна духовна връзка“, споделят почитатели на Бялото братство, което създава Петър Дънов. За доброто приятелство между двамата говори и фактът, че когато Дънов умира, негови последователи писали телеграма до Георги Димитров с искане тялото му да бъде погребано в двора на някоя църква. Той върнал в отговор разрешение, че Дънов може да бъде погребан на място в кв. „Изгрев“.
Въпреки че през 1949 г. знаковият имот става музей на Георги Димитров с решение на ЦК на БКП, след демокрацията за него няма кой да се грижи. Затова от години наред изглежда като след война. Ремонтът ще е прескъп и заради отказа на сина на БКП величието да наследи къщата, масрафът евентуално ще трябва да бъде поет от държавата. По-евтино ще бъде постройката да бъде срината.
Все още няма коментари