Скандал с одеждите, приписвани на Левски

Изложените за поклонение златотъкани одежди на Апостола на свободата в столичния храм “Света София” може и никога да не са носени от Васил Левски. Няма как дяконският стихар и орар да са оцелели при пълното опожаряване на сопотския манастир “Св. Спас”, където допреди показването им в столицата са се съхранявали в стъклена витрина. 

Одеждите са се появили мистериозно в обителта в Сопот най-вероятно в средата на миналия век, а за това, че са били на Апостола, има само легенди, но не и исторически факти, твърдят уважавани историци.

“Ако хората искат да видят одеждите - няма нищо лошо да ги видят. Има една легенда, че това са дрехите, но никой професионален историк не смята това”, коментира Дора Чаушева, директор на Националния музей “Васил Левски” в Карлово. Тя уточни, че работи от много години в музея, живее в Сопот и е виждала много пъти дрехите от скромната витрина на манастира “Св. Спас”. 

В случая лошото е, че няма как и да се докаже. 

Няма и такава експертиза. Най-много да се докаже на колко години са дрехите, но това по никакъв начин не може да докаже дали са били на гърба на Левски, уточни директорката на Националния музей.

Разказите как са оцелели в манастира “Св. Спас” също според историците са съмнителни, защото целият манастир е бил тотално опожарен по време на Руско-турската освободителна война от поробителите. 

“Това няма как да се случи и не е само според мен. След Освобождението манастирът е изграден, църквата е възстановена, но и на мен ми е интересно, че по никакъв начин оттогава чак до може би 60-те години на 20-и век - това е в продължение на около 70-80 години, 

няма регистриран никакъв спомен за одеждите

Дотогава те не съществуват”, обяснява Дора Чаушева. Нито дума за одеждите на Дякона няма и в обширните спомени на един от сподвижниците на Левски, който по-късно става митрополит и приема името Максим, въпреки че манастирът в Сопот е бил под негова опека. През 20-те години на миналия век известният изследовател на Левски Димитър Страшимиров е проучвал неистово всеки факт от живота на Дякона. Събирал е неистово, по думите на историци. Писал е до родственици на Левски и ги е пращал да му снимат сопотския манастир, защото се знае, че е свързан с революционната дейност на Апостола. Родствениците на Васил Левски са му връщали писма със снимки, но между тях няма нищо, което да е запечатало одеждите на Дякона.

Дрехите се появяват много късно, 

не мога да кажа през коя година, но вече след като манастирът от мъжки е обърнат на женски. В тези години се появява тази вещ, казва Чаушева. Одеждите са си стояли дълги години в църквата в сопотския манастир, преди да бъдат експонирани в София по инициатива на общобългарския комитет “Васил Левски”.