Скандален бизнес! 500 лв. за легло в нелегален старчески дом

Луд бизнес с нелегални старчески домове се завихри в страната. Масово се купуват евтини порутени къщи по селата. Собствениците им слагат гръмкото име „Старчески дом” и дори нагло ги рекламират в интернет като социални обекти. Често едва ли не като истински „рай” за тежко болните възрастни хора с деменции, Алцхаймер, прекаран инсулт и тежък инфаркт. И с уверението, че за тези хора срещу, виждате ли,  скромните 500 лв. на месец /без памперсите, отоплението и лекарствта!/ денонощно се полагат най-квалифицираните медицински и санитарни грижи.

Пълна заблуда за близките на бабите и дядовците! Най-пресният пример за тази цинична измама, измислена с единствената цел да се обират пенсиите на нещастните хора, е т.нар. старчески дом в ловешкото село  Петревене, за който писа в. „Телеграф”. Някоя си местна госпожа купила порутена къща в края на селото и дори не си дала зор да я ремонтира. Но в нея вече е настанали 5-ма старци, двама от които почти неподвижни, неконтактни и парализирани. Вонята на урина в къщата е непоносима, тоалетна има само на първия етаж. Който лежи на втория – да се спасява сам, защото стълбите са стръмни и без парапет. 
 
За задължителния лиценз на дома от Агенцията за социално подпомагане, за лекар и медсестра, или за нощен персонал,  изобщо не става и дума. Споменатата госпожа сама се „гриж” за настанените в дома възрастни хора. Дори собственоръчно им сменя подлогите,  памперсите два пъти дневно /поне така казва!/, готви манджи и взима кръв за изследване. Когато й остане време, защото сутрин ходела да работи на друго място. Има още една немаловажна подробност – много от болните хора не могат да говорят, те не са в състояние да разкажат на близките си добре или зле се грижат за тях в дома.
За още поне две дузини подобни нелегални домове  със същите и по-лоши ужасяващи условия на живот, съобщиха от Агенцията за социално подпомагане. Но истинският им брой вероятно е над  300. Най-често собствениците на такива „ социални обекти” обявяват парализираните и едва говорещи старци за туристи, настанени временно в къщите им. За да приберат парите им уж за перфектно гледане на тежко болни, без да отговарят на изискванията за домове за стари хора. И ако по сигнал на комшия или някой препатил от черния им бизнес бъдат посетени  от  инспектори, готови са веднага с обяснението ,че заварените там старци просто били гости на семействата им.
Порочната схема за смучене на лесни пари действа от години и е почти невъзможно да бъде разплетена. Защото развихрилият се бизнес за трупане на сигурни печалби става със съдействието на близките на старците. Нали в крайна сметка те доброволно се съгласяват  да оставят престарелите си бащи и майки при съмнителните гледачи.

Защо се стигна до това дъно? Много просто. Не  е тайна, че броят на местата в държавните институции за грижи за старите българи е недостатъчен. До миналата година тези домове бяха 81в цялата страна с общо 5563 места. В столицата са само три и в тях живеят около 750 души.

Чакащите бъдат настанени са повече от 8000 души.
 
За да могат да се доберат до заветното легло в държавен старчески дом, който е значително по- евтин от частния, трябва просто някой да умре, за да го освободи.  Чака се над 2 години и мнозина си отиват от този свят без да е дошъл редът им. Най-дълги са опашките в София, Русе, Сливен, Добрич и Ямбол.  Месечните такси в държавния дом се определят в зависимост от пенсията на възрастния човек – от нея се удържат до 70%. Но самите домове не се издържат единствено от тези пари, държавата ги дотира,  иначе старците биха измрели от глад.

Какви обаче са условията в тези много търсени  домове? В 80 на сто от тях мизерията е толкова голяма, че няма нормален човек, който да не се потресе от нея. Неотдавна беше излъчен телевизионен филм, сниман със  скрита камера, от дом за стари хора ” Св. Василий Велики” в град Кула. В стаите и коридорите му - студ, воня на урина и фекалии. Таваните излющени, стените - покрити с мухъл и влажни петна, баните – порутени, с течове и изкъртени душове, със счупени мърляви плочки, където изобщо ги има. Раздават храната в пластмасови купи като на кучета. Лекар и сестра изобщо няма, нощен санитар също.

„Тук е място за умирачка”, мълвят стеснително обитателите на това „райско” социално кътче, недопустимо за 21- век.

Остра миризма на урина се носи и по коридора на старческия дом на столичната улица "Балша". Сградата му е на преклонна възраст - строена е за общежитие за слепи девици през 1937 г. и отдавна плаче за основен ремонт. Стените са почернели, а обзавеждането й е мизерно. През миналата година общината е отпуснала 8000 лева, с които едва са успели да освежат дневната. Оскъдната и безвкусна храна. Трудно се живее с буламач и парче сух хляб две сварени яйца и няколко маслини, пъхнати в найлонов плик. Вечерята се доставя още на обяд и се закача над леглата в стаите. Дневният оклад на един домуващ е  2.90 лв. Тоалетна  и баня – една за целия етаж.

Вярно, има държавни домове за старци и с по-добри условия за живот.  Примерно като този, в селото на бившата социална министърка Христина Христова - с джакузи, тангентори и билярдни маси. Освен ,че той е единствен в страната, да се намери място за възрастния човек в по-добрите домове, да не говорим ако е парализиран или след инсулт, е все едно да се спечели 1 млн. лева от лотарията. Или другият по-сигурен път за настаняване в държавен приют за старци - рушвет под масата за социалните или за самата шефка на дома. Корупцията и  в тази сфера отдавна не е никаква тайна.
 
Всеки избира сам последната си спирка. Друга е картината в частните домове за възрастни, които без да се броят нелегалните, засега са 184. За да си намери място в тях човек не  е нужно да минава през адските чиновнически клещи на социалните работници, които държат съдбата в ръцете му. И тяхна е последната дума – дали старецът ще живее в държавен дом или не. Ако има достатъчно пари, просто си избира един дом от интернет и толкова. Да започнем обаче от таксите в него – те са повече от солени . Тръгват от 750 - 800 лв. и стигат до над 1700 лв. на месец. Без в тях да са включени лекарства, памперси и  пари за отопление през зимата. Интернет сайтовете бъкат от лъжливи реклами за частни домове, чудно как всичките са много лъскави – едва ли не старците ще живеят в пълен лукс, ще се разхождат из райски градини с палми и цветя, а доктори  денонощно ще бдят със слушалки на ушите дали някому няма да прилошее. В интерес на истината – с много малки изключения истината не е такава. Вярно е, че срещу голямата такса може да се  осигури стая с две легла и телевизорче /за кабеларките се плаща отделно!/. Дори с едно легло, но при доплащане около 200 лв. върху таксата. Нека вземем обаче само щедро обещаните райски градини. Обикновено става дума за полузапуснати дворове, тук там с прашни фотьойли, очевидно изхвърлени от някой на боклука и прибрани. На тях дремят старците. Миризмата на урина в стаите и коридорите и тук е нещо нормално, храната почти винаги не е добра. наскоро две старици се сбиха за една вафла, донесена от посетител.

Но малцина от настанените в дома могат да споделят това с близките си, които идват на свиждане. В такива дни персоналът буквално се маскира.  Пъргаво се размърдва, облича се в искрящи от белота престилки и на лицата на санитарките лъсват услужливо хитри усмивки. В надпревара те съобщават на синовете, дъщерите и снахите, че трябва да доплатят за отоплението /около 200 лв. на месец/, за нощната охрана, за уж пресните био плодове, от които /да не повярвате!/ правели фрешове за старците. И още и още. Близките на пенсионерите непрекъснато дават пари, защото са поставени на колене. И защото им се иска да успокоят собствената си съвест, че изоставяйки възрастните хора в приютите, се налага да бъркат по-често в джоба си. За новите и нови харчове, с които всъщност осигуряват за бабите , майките или бащите си нормало обгрижена старост. И се успокояват, че ако трябва да наемат жена да се грижи за тях вкъщи докато са на работа, трябва да приготвят два пъти повече пари.

В повечето от случаите домовете  за възрастни хора са последната спирка за самотници. Те пристигат в тях, подпрени на бастун. В по-евтините държавни домове -  идват с бохча дрехи и най-скъпите си вещи - вехт транзистор, ковьорче с лебеди, тесте грамоти от младостта, снимка на човека, с когото са живели  половин век. Закачват портретите на деца и внуци по стените, нареждат спомени върху ожулените нощни шкафчета и чакат пред телевизора ден да мине, друг да дойде. Докато смъртта почука на тяхната врата.