Преди да го убият, дядото на Цецка Цачева е бил заключен и измъчван в мазето на сградата на днешната община в Плевен, където през 50-те години се е настанила Държавна сигурност. По зловеща ирония на съдбата 7 години и половина Цецка Цачева е работила като консултант точно в същата сграда.
Иван Цачев заедно с другите осъдени е бил заключен в сградата на днешната община в Плевен. Тогава, по подобие и на други големи градове в страната, в нея се е помещавал местният щаб на Държавна сигурност. Мястото изобщо не е случайно, тъй като в онези години на насилие в него са били измъчвани и убити мнозина, имали дързостта да се опълчат срещу тиранията на комунистическия режим. За селското население най-болезнен е въпросът с изземването на земята - насилствената колективизация. Процесът и свързаният с него масов терор били толкова силни, че дори и мнозина членове на БКП се опълчват срещу отнемането на поминъка им. В самото начало на 50-те години, след като са приключили с кървавата разправа с легалната опозиция, комунистическите власти се заемат да създават текезесета. Въпреки че са знаели предварително, че са обречени, във всички краища на страната се надига недоволство. Създават се така наречените конспирации и мнозина с оръжие в ръка хващат гората и стават “горяни”.
Особено голяма е съпротивата в Северна България - Плевенско, Търновско, Ловешко, Врачанско, Видинско. Затова и натам се изпращат милиционерски части с големи подкрепления от вътрешни войски. Бунтовниците, които не са убити на място, са изпращани по управленията на ДС и с набързо скалъпени процеси са бесени или разстрелвани. Само защото не са искали да се откажат от бащината си земя и добитък.
Най-тежко е било за тези като Иван Цачев, които са попаднали в Държавна сигурност в Плевен. Там дълго време началник е бил печално известният Мирчо Спасов, който години след това ще стане известен като “лагерния” генерал заради създадения по негово нареждане лагер край Ловеч. В Плевен той със садистично усърдие създал ужасяваща система за мъчения и изтръгване на показания - “по съветски образец”, както обичал да казва.
Въпреки че опозиционната партия БЗНС “Никола Петков” е разтурена през 1947 г., а лидерът й Никола Петков е осъден на смърт и убит, четири години по-късно последователите му продължават да отстояват своята борба за свобода, създавайки нелегални групи.
"Голяма съпротива е имало срещу влизането в ТКЗС в техния край - не е било само в село Драгана, а и в Ъглен, Торос, Дерманци и други села - разказва Христо Марков, който пръв повдигна завесата на мълчанието за дядото на Цачева. - Има и куриозни случаи. В някои села два-три месеца след като са влезли официално в ТКЗС, селяни виждат какво се случва със земята и добитъка им, разбиват и си вземат животните обратно."
"Специално за случая с дядото на Цецка Цачева, той е получил смъртна присъда, защото е помагал с оръжие на горяните - знам го от дядо ми - казва Марков. - Преди да бъде убит, Иван Цачев е закаран в Плевен
Там е подложен на мъчения в килиите, намиращи с в мазето на сградата, в която днес се намира общината. Тогава в нея е била разположена местната Държавна сигурност. Съден е набързо и е застрелян веднага след това."
Според спомените на оцелели самите убийства са извършвани в Плевенския затвор.
В тази връзка не е случайно, че родителите на Цецка Цачева са пазили в тайна обстоятелствата около смъртта на дядо й дори от нея.
Близките на избитите от режима, освен мъката по тях, е трябвало да търпят и небивали унижения и да живеят цели десетилетия в постоянен страх. Запазени са многобройни описания за трагедията на стотици и хиляди семейства, които са заклеймени по този варварски начин.
Все още няма коментари