Макар, че около родното място на великия поет Христо Ботев се водиха години наред спорове (межд, Карлово, Калофер и с. Осен, Врачанско), поне за лобното му място съмнение няма. То е исторически доказано – в местността Йолковица, недалеч от връх Вола, където днес е белокаменният кръст-паметник... А кой посегна на живота на войводата може да се разбере от докуминталната книга „Кой уби Ботев?” на писателя-историк и философ Стефан Влахов-Мицов.
Но остава още една въпросителна – къде е главата на убития Ботев?
Захари Стоянов разказва: след като
бил гръмнат
и другарите му Обретенов и Апостолов набързо покрили тялото с шипкови клони и върше (даже не го погребали!), черкезин отрябва главата на войводата. С ужасяваща тържественост тя била разнасяна из Враца преди да бъде набучена на кол на мегдана до градската часовникова кула. След това била хвърлена „в барата” (река Лева), където се къпели гъски и патици...По-късно поп Гено от черквата „Св. Петър и Павел” скришом я прибрал, измил и заровил, за да не се гаврят с нея турците. След време обаче по поп Гено е баба Сава (която обслужвала черквата) починали и така тайната на погребаната Ботева глава си отишла заедно с тях.
През 1966-1967 година Тодор Бучински, пръв уредник на врачанския исторически музей и страстен краевед, ме срещна пред читалище „Развитие” и ми заяви, че знае къде точно се намира черепът на войводота. Главата е била заровена под предверието на храма „Св. Петър и Павел” – знаел го лично от поп Гено. Няколкократно пъти Бучински разказал сведенията на свещеника в ОК на БКП във Враца и лично на първия секретар Цвятко Божков.
Историкът настоявал
да се направят разкопки и черепът-светиня да намери достойното си място в музея. Не го послушали, та ме молеше във врачанския вестник да разкажа историята и предизвикам интерес и дискусия, така че разкопките да станат факт.
От това време минаха десетилетия. И до ден днешен най-бунтовната и най-гениалната глава („Настане вечер...”) на България спи своя вечен сън, близо до своите предатели, но и до Бога!
Все още няма коментари