Младият Юлиан Вучков през 1976 г.: За простака и простащината

Простащината е нещо по-широко и много по-вредно от едно забравено приличие, от липса на възпитание. Тя  не свършва с безвкусицата и нехайството в общуването, с изгубената мярка на поведението, с грубата безтактност в подхода към партньора. Уви, простащината засяга не само слабо образовани лица, а и някои широко осведомени, дори умни висшисти с високи претенции на интелектуалци. Не е страшно, когато някой допуска случайна просташка проява и се срамува от нея. Лошо е, когато това явление овладява и покорява цялото същество на човека, превръща го в ожесточено отрицание на здравите обществени сили.

Ще обхванем действителните измерения на простащината, ако я разглеждаме не само като примитивна форма на външната изява, а и като порочна същина. Защото тя означава душевна грубост, а нерядко и безчувственост, бездушие, дори жестокост. Защото простащината не е само грозен декор. Тя е позиция, израз на желязно отношение към света, начин да се съществува и да се успява в живота.

Ние с основание търсим и намираме доста общи неща между простака и еснафа. Обикновено тях ги обединява консерватизмът, прозаизмът, отсъствието или пустотата на вътрешния им живот, бедността ня тяхното мислене, навикът да гонят материалните придобивки и да се подреждат в ущърб на заслужените чужди интереси. Но за разлика от еснафа простакът стърчи и се вижда от много далече. Искат или не искат, понякога еснафите се свиват в себе си и се нагаждат към обективната ситуация. А простакът често я прегазва и се размахва като цъфнал бурен на припек. 

По принцип простащината означава разюздан субективизъм. Нейни изпитани средства са нахалството, предизвикателството, безотговорността, измамата, клеветата и най-вече навикът да се постъпва от „позиция на сила". Простакът никога не изчаква. И никога не се ослушва. Той е привърженик на онези лични инициативи, които стъписват или изтощават другата страна, докато я накарат да отстъпи и да се оттегли било от слабост, било от убийствена досада.

Простакът никога няма да те запита искрено и сърдечно „Как си?", „Как живееш?", „Имаш ли нужда от нещо?" Когато те срещне, той недовижда, подминава или подиграва твоите очевидни безпокойства и веднага заговаря за себе си, за своите големи заслуги и винаги подценени нужди.

Ако изобличиш неговите нечистоплътни стремежи и ако откажеш да го ласкаеш за липсващи неща, той тръгва да разучава дали и къде може да те нацапа. Най-много го вбесяват чувствителните, сложно изградените, търсещите хора. Той знае колко тежко изживяват опита му да ги клевети и бърза да ги злепостави на събрания, заседания, съвещания. Тъкмо в лицето на духовните натури простакът вижда не само своите антиподи, а и потенциалните си врагове. По негова преценка те са хем излишни, хем опасни.

Простакът кипи, изпотява се и се задъхва, като наблюдава как издигнатите умове търсят втория план на едно явление, заговарят за неговия дълбок, широк и символичен смисъл. В такива случаи той се усеща косвено обиден, защото се оказва неизбежно изолиран като непригоден да разбира същността на нещата. Най-много го ядосва изящното, красивото, изтънченото, многоплановото човешко присъствие в живота. Макар че може да бъде чудовищно стиснат, вечно недоволен от личните си доходи и готов да те разкъса за една лъжица, простакът нерядко прежалва по 4-5 лева за лигавене с коняк, ракия или бира, но почти никога няма да даде едно левче за скъпоценна книга, дори и когато тя му е професионално необходима. Той ще я бутне в библиотеката до бутилките с напитките само ако му я подарите.

Ако стоиш до простака в театралната зала, ще слушаш не актьорите, а него. Така ти ще узнаеш кои от тях са му съседи и го смятат за свое най-доверено лице. Тук той постоянно кашля, върти се, занича в чуждата програма, защото пести стотинките за своя, разменя реплики с познати през десетина реда, обръща се и шушука, щом види „неприятни колеги". По време на действието коментира играта и текста, или се смее там, където нещата стават много сериозни и предполагат дълбокото замисляне на зрителя. Когато е на кино, той често нарушава пълната тишина в салона и повежда с жена си гласовит разговор за "подлостите" на съквартиранта, който му приличал на главния герой от филма. 

Обикновено простакът ямио  никакво чувство за хумор, освен ако не смятаме страстта му да подиграва различните от него. Щом твоята ирония е трудничка за разбиране без замисляне, той става  много  подозрителен. И  нервен. Понечиш ли да му се извиниш за някаква неволна грешка, той не омеква, а заявява, че няма никаква полза от твоите лицемерни превземки и бърза да поиска веществени услуги. Защото той мрази дълбочината и обича да се разлива на широчина. Него винаги го занимава не качеството, а само количеството на нещата. Той пее, почесва се, седи невъзмутимо, забавлява се или се хили най-самодоволно, докато наблюдава как другите разискват нравствени и духовни проблеми, защищават скъпи идеали и светини. Когато се саморазправя и „побеждава" другата страна, той изпитва не само морално удовлетворение, а и върховно наслаждение. Ако две непознати лица разменят няколко поносими остроти, но намерят сила до се овладеят, той се хвърля да ги скара и си отдъхва едва когато скандалът обхване поне половината от хората в трамвая, в магазина, в ресторанта, в службата. Щом влезеш в уличната телефонна будка, той няма никакво търпение да чака и те ругае, блещи се, чука на вратата или застава до нея, подслушва разговора и се намесва в него, без да те познава.

Ако случайно заеме една малко по-отговорна длъжност, простакът всекидневно подчертава колко са зависими от него. Щом му позвъниш по телефона или щом го потърсиш у дома, той не казва „Здравей!", „Как се чувствуваш?", „Радвам се, че се обаждаш!", „С какво мога да ти бъди полезен?", а заповеднически изръмжава своето „Казвай, че бързам!" „От вратата ме върна, ама хайде, кажи за какво става дума". Усети ли някаква тревожна нотка в гласа ти или опит да го ангажираш с най-естествена молба, той се разсейва, гримасничи, търси някакви фиктивни документи, гледа тъпо или те прекъсва невъздържано, обидно.

Простащината се обръща на всички посоки и цели да погълне нещо от чужди предимства, имущества, удобства, заслуги. Когато трябва да се включи в колективния обществен труд, тя изведнъж загубва титаничната мощ на своята енергия не само защото мисли за себе си и няма гражданско съзнание, а и защото е капнала от организацията на своите лични успехи. Докато другите работят, тя симулира активно участие и се опитва да злепостави най-надарените, най-можещите, най-трудолюбивите, за да им отнеме както радостта, така и част от напредъка. Щом изчерпи професионалните нападки, тя прибягва до интриги в областта на характера и морала на нейните честни и общественополезни съперници.

Понякога простакът става неочаквано сантиментален. Тогава запява блудкавите шлагери, припомня си хубавото хапване в шумни екскурзии, купува си хартиени цветя. В такива минути той се отпуска, заговаря за ползата от добротата или нуждата да се помага на човека и веднага започва да се оплаква от случаите, когато го "излъгали" и му разкрили изгодата от хитростта.

Простакът живее и се държи с непоклатимо чувство, че е сам винаги и навсякъде, че го заобикалят не живи хора, а въздушни предмети. Ето и един действителен случай. Млада лекарка поканва у дома си двама съпрузи. Поводът е нейното назначение. Те я посещават, но само след пет минути някой звънва на вратата и в стаята нахлува неин близък. Дори без да каже "Добър вечер!", той се съблича, захвърля палтото на дивана, поисква си водка, интересува се дали няма нещо за ядене и започва да разисква с домакинята манталитета на общи приятели, познати, роднини, колеги. Домакинята забравя своите гости и нагазва в такива нечистоплътни подробности от живота на споменаваните лица, че семейството се покрусява, заявява, че няма сили да изслуша биографията на два града от хора и си тръгва. И вместо да се засрами, нашата героиня измърморва своето "така си е", изпраща ги и веднага на другата сутрин им създава име на капризни скици.

Щом влезе в кабинета на лекаря от поликлиниката, простакът веднага забравя чакащите пациенти. Тук той си разказва цялата биография и прехвърля безкрайните въпроси за "влошеното" здраве и върху всичките си липсващи близки – жената, децата, тъщата, тъста и една самотна братовчедка, която му носела пресни яйца от кокошка и му била много задължена за поверителна услуга. Нашият герой изблъсква хората от всички "опашки". Той се качва в тролея като взривена бомба, заема седалката за двама или застава на входа, без да се интересува от пътниците на тротоара. Тук той не разговаря, а надвиква евентуалния си спътник. И никак не подозира колко е противно да слушаме всички подробности от разказа за негови скандали. Ако в магазина има останали само пет килограма портокали, той ще вземе всичките и ще предпочете да изхвърли една част, отколкото да вземете нещичко и вие. Той ругае бавното обслужване и мудните купувачи, но избира стоката като насаждения от собствената си градина. На свой ред неговите събратя между продавачите се връщат на щанда след дълга разговорка с познати и посрещат купувача ту сънливо, ту недоволно, враждебно. Речете ли да попитате нещо, те се разсейват, а повторите ли въпроса, започват да треперят и в гласа им се извива такава зимна вихрушка, че вие забравяте какво искате, свивате се виновно и си мислите как да изчезнете най-безшумно, а на лицето ви се появява измъчена усмивка като изблик на желание за прошка.

Навсякъде простакът настъпва и подбутва околните, тършка врати и запокитва предмети току под носа им. Той им отнема думата, прекъсва ги, прави им обстойни характеристики, бърка откровението с оскърблението, обсипва ги с водопади от критични бележки, съветва ги как до се държат културно, предизвиква обясненията им, без да ги изслушва, или раздава сведения и мнения от тяхно име.             

Колко често ни отблъскват едни напълно оправдани, но грубо, противно, нахално заявени желания, претенции. Каква рядкост са понякога изразите „Моля да ме извините!", „Може ли?", „Ако обичате!", „Честита радост!", „Заповядайте!" И колко често чуваме как подвикват, прозяват се, карат се и широко прилагат обръщения от типа на: „Хайде бе!", „Какво чакаш?", „Кой си ти бе?", „Ще ти кажа аз на тебе кой съм!", „Стига ма!", „Я си гледай работата!" Вместо усмивки и ведри лица, ние все още срещаме впити погледи, изцъклени очи, стиснати зъби, изкривени устни, заканително разлюлени глави, люто зачервени физиономии и най-предизвикателни гримаси на пренебрежение, отегчение, озлобление. Понякога естественото поведение изчезва и се явява задъханото лъчене, заплашителното ръкомахане, сопнатото говорене през рамо, без никакво поглеждане и с дебело подчертаване на голямото бързане поради "многото" заетост, преумора, неприятности, задачи. А цялото това важничене дразни, оскърбява, но и ни разсмива, защото често отличава не някакви авторитети, а вманиачени и най-посредствени лица без никакви или с временни отговорни функции.

Често се забравя, че искрената любезност в подхода към партньора не е поза и досадна формалност, а мило и похвално усилие в знак на внимание и уважение. Учтивостта предразполага хората и ускорява разбирателството им на равни начала. Добрата дума, приятната обноска и топлотата в гласа прогонват неприятните чувства. Те ни правят взаимно отстъпчиви и великодушни към неволните грешки. Те нерядко създават приятели от заблудени по предубеждение врагове.

Уви, всекидневието все още предлага не една и не две недопустими прояви на грубо и даже жестоко отношение към човека! Свободна таксиметрова кола се движи бавно, почти мързеливо, но нейният шофьор я подгонва с бясна сила и оглася околностите с влудяващия шум на мотора, когато вижда как една жена носи две съвсем малки дечица и се опитва да го спре. Добри хора направиха в един столичен парк голяма и богато украсена новогодишна елха, но още на другия ден от нея не беше останало нищо, освен най-жалки остатъци от отъпкани играчки и клонки. Санитар от болницата кара количка с тежко оперирано момиче, но точно по средата на коридора е застанала и разговаря една медицинска сестра. Той я подканва да се отстрани, но тя остава неподвижна и му предлага да я заобиколи.

Тези крещящи прояви не са единственият патент на простащината. Тя може да изглежда и много по-невъзмутима, хладна. Мошеникът с лицето на простак нерядко се показва весел, пъргав, общителен, дори занимателен, преизпълнен с вицове, солени клюки и обещания за много услуги. Щом усети малко колебание или умора в необходимите важни партньори, той бърза да ги обсипе с предложения за взаимно изгодни комбинации, компромиси, отстъпки, сделки. Простакът може да ти се усмихва и да те дарява с празни комплименти, докато ти измъква тлъста сума за нищожна занаятчийска поправка. Или докато ти „вади душата" за назначение на некадърен роднина, за незаконна отпуска, за разрешение да ти кара колата или да настани свои гости от провинцията в твоята кухня. Тъкмо на служебната площадка простакът често губи времето на всички и осуетява срочното изпълнение на неотложни задачи, защото подема и разгаря безсмислени спорове за най-очевидни неща. Той мърмори, стреми се да разделя и да владее различните настроения, желае да представлява „възмутената" съвест на подценената колективна воля. И винаги заявява, че ще се оплаче от опитите да тъпчат неговото човешко достойнство и да го лишават от всякакви инициативи, за да го тормозят с най-„неестествени" изисквания. Макар че има нерви като корабни въжета и вдига редовно скандали, той постоянно разправя, че „злобарите"   изнервяли  цялата обстановка, създавали хаос от неясни претенции и му пречели да работи нормално, "любовно". Простакът обича да ръководи, да поучава и да съди, без да отговаря. Щом заеме някаква служба, той винаги се разкрива не като нейна страна, а като нейно „спасително" противодействие.

Простащината навлиза и в отношенията на някои мъже и жени. Тя отличава редица лоши семейства, но се промъква дори и в любовта. Обикновено простакът обича само себе си. Но понякога той се привързва към другата страна, започва да я залива с изобилие от сладникави буйства и я преследва за нейния най-малък отказ да му бъде "под ръка". Нерядко той потъва в кафеза на домашното „благополучие", оглупява от сладострастното вторачване в интимността, издига нейните подробности в образец за своето живеене. Така той се разтваря в угоената обстановка на лепкави обноски. Така цялото му същество заприличва на една голяма шетня в услуга на плътското и материалното угаждане до припадане и с небивало освирепяване при първото усилие да го вкараш в стъпката на обществените изисквания.

Простакът е възможно най-големият деспот в интимната дружба и брака. Понеже нашето време ограничава неговите ламтежи, разтърсва го и го държи на разстояние от себе си, той се озлобява и нерядко изтезава партньора в личния живот, превръща го в жертва на отмъщението за всички провали в службата и на по-широка обществена основа. Така идва редът на виковете, обидите, мрачното мълчание, внезапното изчезване и ненадейното завръщане, истерията на цинизма, гигантското пъшкане на ревността, гаврата с търпеливостта на добротата и с опитите за спасяване на създадената връзка. Трупат се безкрайните обяснения за липсващи вини, издевателства в пияно състояние или при напълно изчезнало вътрешно равновесие. Гърмят и трещят заплахите за разводи и раздели. Или се усилват „намеците" за употреба на физическо насилие. Простакът нерядко разбира свободата в любовта и брака като нагло извикана безотговорност и като пълна липса на човешка обвързаност. Той мрази дълга. И поставя решението на случайните настроения над всяка необходимост от дълбоко опознаване и пълноценно разбиране на близката душа. Той слага топлотата и нежността в категорията на изкуствените състояния и лицемерните положения. Когато го харесат и попаднат в неговото общество, чувствителните хора се усещат ограбени и много самотни, тъжни, угнетени. Защото той е плачевно чужд за тънкостите на двустранното общуване. И е безсилен да влезе в ритъма на другия, за да улови подводните процеси на красотата във взаимността.

Понякога интимните и съпружеските връзки събират равностойни простаци. Тогава настъпва тържеството на сплотеното самодоволство. Тогава "любовта" и бракът стават нещо като гнездо срещу обществените норми. Защото двамата партньори допълват безнравствения натиск върху околната среда и се оказват болезнено единни, макар че са жестоки помежду си, когато останат сами и трябва да отстъпят малко нещо от себе си, от бездната на своите претенции.

Сблъсъците с простака са улеснени от неговата бруталност. Защото тя го разголва и го прави много ясен от първия момент. Мъча се да преценя кои са по-резултатните средства за неговото укротяване и ликвидиране – миролюбивите, търпеливите, гъвкавите, сдържаните или резките, суровите? Мисля и си отговарям без всякакво колебание, че се съмнявам в ползата от дългия дипломатичен и превъзпитателен подход към простака. Защото той го приема като колебливост, като отстъпчивост, като свой успех. Ще кажа направо – много често той свива парцаливите си знамена едва когато му покажеш как можеш да бъдеш по-агресивен от него и да го уплашиш, без да  трепнеш, без да се замислиш.

Простакът помрачава радостта от нашето съвремие и може да бъде изваден от него само с цената на една желязна и системна нетърпимост на обществеността.


Юлиан Вучков
 

---

На корицата: Заслужилият артист Стефан Данаилов, лауреат на Димитровска награда