Историческото Кърваво писмо за обявяването на Априлското въстание е написано от Васил Левски, а не от Тодор Каблешков. Така поне твърди русенски кандидат-гимназист в изпитната си работа по български език, пише "Монитор".
Почти всеки учител в Русе пази в архива си бисери от изпити. Учениците не остават по-назад и си правят колекция от даскалски изцепки, които споделят в затворените фейсбук групи на класа. Покрай коментарите нерядко се ражда и прякорът на самия учител.
Култов е преразказът на съдържанието на „Тютюн” на Димитър Димов, направен преди години от русенска ученичка. Тя пише: „Отново имаме двама младежи – Борис и Ирина, които са готови на всичко, за да постигнат целите си. Борис затрива любовта си заради парите. Той от самото начало започва да играе нечестно, постига всичко, но не е щастлив. Ирина започва да се бори по честен път – учи, но животът е суров и тя се предава. Става метреса на различни богаташи заради пари. Лепи се на тях като кърлеж и смуче колкото може. Накрая всички умират.”
Интересни са и разсъжденията на ученици по темата за красивото и грозното. „Лично аз смятам, че е красиво покрай мен да мине някой мускулест батко със скъпа кола, а грозно – ако е нисък, дебел и с пъпки”, пише момиче от русенско школо. Друго пък разсъждава: „Какво е красиво? Никой не може да конкретизира нищо по тази есенция”, смятайки, че категорията „красиво” е сентенция.
Стругарският техникум е бил заместен от „диктаторско училище“ в изпитна работа на миниматурата по български език и литература за седми клас. Това разказа учителка от столицата, която е проверявала изпитите на децата, избрали да пишат по втория модул, на който трябваше да направят преразказ по разказа „Родителска среща“ на Михаил Вешим.
Учителката се натъкнала и лимонада, написана с „т“ - „лимоната“. Седмокласник пък преразказал момента, в който мъжът удря момчето от разказа с израза, че мъжът е „вкарал една камара шамари“.
Двусмислици породил и преразказ на тази част от разказа, която гласи как „една пружина от дивана ме бодеше отдолу“. Вместо това ученик написал, че пружината „убивала“ момчето. Съпругата на мъжа, който играе роля на баща на ученика, пък била наречена „жената на гостоприемника“. Според проверяващата учителка разказът е бил сравнително лесен за учениците, кратък и близък до тяхното ежедневие.
По втория модул на тазгодишния изпит са писаха 39 306 ученици. В 25-а задача от националното външно оценяване от тях се изискваше да запишат в две – три изречения какво внушава финалът на „Немили – недраги“ - „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?...“
На тази задача един от седмокласниците написал, че след войната Македонски имал 11 рани, след което му изсъхва едната ръка, а после и крака. Според Вазовата повест на героя му изсъхва само ръката. Друг ученик пък написал, че представеният цитат са думи на самия Македонски, а не на автора – повествовател.
"Всяка година имаме по някое неграмотно бисерче, което подсказва ниско ниво на подготовка на отделен ученик, но тази година няма такива фрапиращи примери." Това коментира главният експерт по БЕЛ в РИО-Варна Петьо Тодоров. Освен това учениците преразказваха непознат текст, който тази година беше „Родителска среща“ на Михаил Вешим, и грешките са допустими, но при 99% не може да се получат т.нар. бисери. Публикуването на текстове, излагащи учениците, не помага за тяхното развитие, а и е неетично спрямо децата, допълни Тодоров. Експертът смята, че децата трябва да се поощряват, а не да им се мачка самочувствието.
Според учители, участвали в проверката на изпитните работи по БЕЛ, повечето допуснати грешки са в изписването на някои думи с „о“, вместо с „у“, неправилно членуване, неправилно използване на двойно "т" и двойно "н" или изписване на „с“ вместо „със“ и „ в“ вместо „във“ и обратно. Срещало се и леко объркване на времената, както и пропуснати запетаи пред и след подчинени изречения.
Перфектен младежки сленг и диалекти от различни райони на Русия са срещнали проверяващите в матурите по руски език в 12-и клас, разказаха учители. Предполага се, че руският е бил избран от носители на езика или от деца от смесени бракове, тъй като 12-класниците си служели доста свободно там, където имали отворени въпроси. Един от матуристите написал, че искал любовта да му е професия и ще работи като Купидон. "Не искам да ставам нито лекар, нито юрист, нито инженер и други авторитетни професии. Моето желание е да стана фризьор. Това обаче не означава, че съм педал (педик)" - написал в работата си зрелостник.
Тези, които са разчитали, че на руския ще минат метър, без да имат познания, освен че ще останат разочаровани, са затруднили и проверяващите. "Имаше доста съчинения, издържани изцяло с български думи и наслагани безразборно окончания, които трябваше да дадат на цялостния текст руско звучене", обясниха преподаватели.
Цитатът: „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?” е от разказа "Една българка", написан от Пенчо Славейков. Изрича ги Баба Илийца, говорейки с Македонски. Този бисер блести в изпитната работа на ученик, писана по време на матурата. Всъщност „Баба Илийца не е героиня от "Немили-недраги", Македонски не е герой от разказа "Една българка", на Пенчо Славейков не му е минавало през ума да създава произведение, което вече Вазов е създал", коментира пред "Бургас инфо" Станислав Георгиев, председател на Комисията по проверка в просветното министерство.
Ученикът е получил 0 за този отговор. Друга честа грешка била, включително и при този ученик, баба Илийца да се пише с главно Б. "Героиня Баба Илийца с главно "Б" няма в разказа "Една българка" на Иван Вазов. Всички героини с главно Б са Баба Меца, Баба Яга и подобни, но такава точно нямаме в изпитното съдържание за 7-ми клас", допълни Георгиев. Като цяло учениците са се справили с преразказа на разказа "Родителска среща" на Михаил Вешим. Те обаче често бъркали времената и били затруднени от думата "техникум". Наричали го "Стругарски университет". Много честа грешка била и изписването на думите убива и душа с о.
Основните грешки по български език са: неправилно членуване, неправилно използване на двойно "т" и двойно "н", пропуснати запетаи пред и след подчинени изречения. Днес излизат резултатите от тестовете по български език и математика на седмокласниците. С тези оценки се влиза в т.нар. елитни гимназии. В София по български език пълният резултат от 100 точки не е постигнал нито един ученик, но в страната има такъв резултат.
Обобщените данни бяха представени днес в просветното министерство. На изпита след седми клас двойките по български език са близо 9500, а тези по математика са над 17 хил. Те са повече от миналата година. Двойка по един от двата предмета лишава ученика от правото да кандидатства в гимназиите. Малко шестици, около 5% двойки и повече добри и много добри оценки - са резултатите от теста по български в столицата.
Зам.-министърът на образованието Диян Стаматов коментира, че постиженията на седмокласниците са по-ниски в сравнение с предходните години. "По математика София-град отново е с най-добри резултати, а учениците в Шумен са се справили най-лошо. При изпита по математика е сменен подходът на задаване на задачите", уточни той. Министър Меглена Кунева посочи, че за първи път тази години са предоставени формули на учениците по време на изпита. По думите ѝ, задачите на изпита са били практични с необходимост да се мисли и да се разбере подтекста им.
А практическите задачи са по-трудни за възприемане.
Все още няма коментари