Човешкият живот като огромна симулация

Дали съзнанието не е нищо повече от невронни връзки в мозъка? Или пък е отделно същество, което се намира във всяка една частица материя във Вселената?

От материализъм към панпсихизъм

Философията отдавна се опитва да даде дефиниция на съзнанието. Според материалистичния поглед върху света съзнанието може да бъде обяснено чрез сигналите, които се предават между невроните в мозъка, докато от гледна точка на дуализма „ум-тяло“ душата или съзнанието са различни и вероятно по-стари от тялото. От гледна точка на панпсихизма всяка частица от материята във Вселената има един вид прото-съзнание. Когато се слеят по определени начини, тези прото-съзнания се превръщат във вътрешно усещане за съществуване. А според някои източни философи съзнанието е единственото реално нещо във Вселената.

Невролозите и повечето философи са застанали твърдо на страната на материализма. Но все по-голям брой учени смятат, че материализмът не може да обясни усещането за „Аз“, което е основа на съзнанието. Един от тези учени е Кристоф Кох (Christof Koch), който завежда института за мозъчни изследвания Алън в Сиатъл. Той описва новоформулирана теория за интегрирана информация. Според тази идея, съзнанието се намира във все още неоткрито пространство във вселената.

Теорията за интегрирана информация измерва съзнанието чрез единица, наречена Фи (phi), която накратко отразява количеството власт, което дадено съзнание има върху себе си или определен предмет. „Ако една система има постоянна власт върху себе си, подобно на мозъка, то тя би трябвало да изпитва нещо. Ако имате доста власт върху себе си, то би трябвало да изпитвате самоусещане“, обяснява Кох.

Новата теория предполага радикално отдалечаване между интелект и съзнание, добавя Кох. Изкуствен интелект, който вече може би е достатъчно интелигентен, за да побеждава хора в измислени от нас игри, не притежава съзнание, защото не осъзнава себе си и не взима самостоятелни решения. Ако Кох и колегите му са прави, че стриктният материализъм не е способен да обясни съзнанието, то бихме могли да узнаем доколко съзнателни могат да станат компютрите – суперкомпютър, който е способен да пресъздаде всички невронни връзки в човешкия мозък, може да симулира човешко поведение, но не би бил съзнателен. „Можете да симулирате масата на черната дупка в центъра на нашата галактика, но пространство-времето няма да се изкриви около самия компютър“, добавя Кох. „Суперкомпютърът ще е способен да симулира ефекта на съзнанието, но няма да бъде съзнателен.“

За да се създаде истински съзнателен изкуствен интелект, учените трябва да разработят технологии, които да действат самостоятелно, нещо като невроморфни компютри, добавя Кох. Такива компютри ще работят без никакъв програмен код, а вместо това ще усещат и реагират на околната среда чрез промени във собственото им физическо състояние. Ако човешката раса все пак успее някак да създаде свръхинтелигентен изкуствен интелект, как ще сме сигурни, че технологията е достатъчно зряла, че да не погуби цялото човечество?

Дейвид Брин (David Brin), който е компютърен специалист и автор на научна фантастика, смята, че хората трябва да погледната самите себе си, за да стане ясно как изкуствения интелект ще работи в полза на човечеството, а не обратното. Например еволюцията ни е дарила с дълъг живот, за да можем да отглеждаме децата по време на тяхното изключително дълго за природата детство.

Така че най-безопасният начин да отгледаме нашите компютърни „деца“ е да създадем прото-съзнание и да го поставим в безпомощно тяло. След това ще му позволим да осъзнае света с помощта на нашите насоки, добавя Брин.