Цирковият ас Лазар Добрич бил международен любовник  

Цирковият ас Лазар Добрич не прощавал на жените и бил международен любовник. Българският донжуан, който е роден на 23 юни 1881 г. в село Равно поле, Софийско, дебютира през 1897 г. в Брюксел.

Преди да почине през 1970 г., Добрич признава пред своя зет, че на младини "ангелът му бил слаб" и не можел да отмине равнодушно жена със съблазнителна плът. А в мемоарите си пише, че от многото пътувания, пари и премеждия са му останали овациите на публиката и спомените за жените, с които е изпитвал върховна наслада.

Едва ли днес, 137 години след рождението му, младите знаят нещо повече за него, освен че е циркаджия. Неговото име обаче е не само епоха в световното цирково изкуство, но фигурира и в списъка на големите любовници. По него са примирали красиви жени от всички националности. Добрич е бил истински донжуан - галантен и шеметен. Изоставя ги, но те го преследват, склонни на всякакви жертви и компромиси, само и само да го имат.

Първата му любовна авантюра е в Цариград. Когато пристига там с цирка на Пизи, Лазар е на 17 години. След представлението той се разхожда с приятеля си Едуард из смълчаните улици. Изведнъж невидима ръка се протяга през една ограда, дърпа го за сакото и започва да го тегли. Добрич разбира, че една млада прислужница го кани в голяма къща. Така двамата приятели попадат в невероятен дворец. Пред тях застават чудно хубави ханъми - Телгюзар и Макбуле, и на мига ги вкарват в покоите си. Оказва се, че техният господар е стар богаташ, заминал за Бурса да отпразнува Рамазана.

Зарязани сами, младите жени решават да изневерят дружно, защото се чувстват нещастни. „На разкошни кревати, потънали в червена коприна, бях с чудно хубава, слънце не видяла, ханъма, обхваната от огнено желание за любов. Това не може да се нарече разврат, а най-чист спомен за душата“, пише по-късно в мемоарите си Добрич.

Ханъмите са очаровани от своите любовници и се мятат на вратовете им с молба да ги вземат в Европа. Тогава Лазар и Едуард си плюят на петите и бягат на пристанището. Качват се на първия кораб, който ги откарва далеч от изоставените жени.
След дълги странствания младежите попадат в цирка на Макс Волнер във Виена. Тук всяка вечер публиката се екзалтира от салтоморталетата на Лазар. В хотела си вечер той намира букетчета с любовни бележки от различни девойки. Две особено настойчиви виенчанки, Лили и Щефи, го преследват навсякъде. Девойките ревнуват една от друга, но той не иска да се обвързва с нито една от тях. Докато Лили и Щефи се карат, Мици, дъщерята на хазяйката му, една вечер нахлува в неговата стая. Лазар мисли, че сънува – Мици е патриархално девойче, което не смее да вдигне поглед към него без разрешението на майка си. Той я пита какво търси в стаята му, а тя отговаря, че иска да се омъжи за него и да пътуват заедно по света. Акробатът се чуди как да се спаси от влюбената Мици, но изненадите продължават.

В това време Лили го шокира с новината, че е бременна и трябва да се оженят на всяка цена. Думите ѝ му действат като студен душ.
Лазар не отказва пряко на девойката, но я предупреждава, че няма да остане във Виена, защото мечтае да стигне до Америка. Лили плаче безутешно и той обещава до сутринта да измисли някакво решение. Накрая двамата се разделят и Лазар същата нощ хваща влака за Букурещ. От румънската столица той праща на Лили писмо, че ще се грижи за детето, след като спечели пари. От Букурещ маестрото поема за Венеция, а по-късно и за Петербург.

Във Венеция е нападнат от знойната Мария, красива и наглед скромна италианка. Всяка вечер, след като приключва работата си в трупата на Димитреску, Лазар я чака в квартирата си. Любовта им се развива стремглаво. Тя го следва в Неапол и Рим. Увещава го да се откаже от цирка и да остане завинаги при нея. Младият българин и този път влиза в кожата на Дон Жуан, бяга от Мария, но в Неапол го сполетява голямо нещастие. По време на репетиции, докато прехвърча от лост на лост, една кука закача ръката му и я пробива. Следва тежка операция и дълго възстановяване. В хотела, където си почива, се засича с две рускини, майка и дъщеря - Наташа и Лидия Желеховски. Наташа е известна дама във висшето общество, омъжена за богат граф. Самата тя навремето е била циркова актриса. Графиня Желеховска харесва Лазар за зет и му предлага да се ожени за дъщеря ѝ.

„В Италия направих първата си сериозна крачка в живота. Сгодих се за младата рускиня“, изповядва в спомените си Добрич. Той е пленен от прямия характер и нежност на девойката. Не му харесва обаче, че майката и дъщерята непрекъснато го карат да напусне сцената и да замине с тях за родината им. Те го успокояват, че няма нужда да работи, защото графът ще му дава месечна рента от 1200 рубли.

Една вечер Лазар влиза тайно в стаята на годеницата си и ѝ оставя цветя. На нощното шкафче вижда писмо от баща ѝ. Прочита само няколко реда и се отказва завинаги от Лидия. Старият Желеховски е писал на дъщеря си, че е по-добре акробатът да не се съгласи на брак, а за рента от 1200 рубли хич да не му споменават.

Добрич напуска тайно и този хотел, и тази жена. След една година отива до Петербург, за да я види, но прислугата му казва, че Лидия е омъжена за офицер и току-що е родила момченце. Лазар си заминава, без да ѝ се обади.

Вече известен, Добрич се жени за американката Едит - болна, но много красива. Тя е бивша циркова актриса и при скок е счупила капачката на коляното си. Лазар я кара да стане конферансие в трупата на Димитреску. Едит е суетна и обича да играе на рулетка. Пръска всички спечелени пари за тоалети. Добрич ѝ казва, че ако продължава така, ще се разделят завинаги. С трупата отиват в Америка. Лазар я оставя при сестра ѝ в Сан Франциско и продължава турнетата си из Щатите. Изключителният успех, който жъне там, му носи голямо богатство. Половината от парите си той праща на родителите си в България, а с останалите живее като волна птица.

С трупата си стига до Рио де Жанейро и продължава към Нова Зеландия. Връща се в България, когато разбира, че е обявена мобилизация заради Балканската война. Той участва в нея и в Първата световна война. След това отново обикаля света и има небивал успех. През 40-те години се установява в България и основава своя трупа. В цирка има много ученици и последователи, но никой не достига неговата слава. По въпроса за името на жената, майка на дъщеря му Лазаринка, архивите мълчат. Успява да види внука си, малкия Лазар, часове преди да почине на 87-годишна възраст.

Умира на 16 февруари 1970 г.