В началото на 70-те години на ХХ век възникват няколко конфликтни ситуации между Народна република България и Република Турция.
Стига се дотам, че Тодор Живков удря шамар на турския премиер. Тази случка не се е разпространила през медиите в България, защото Живков градял благ образ пред българското общество. Много турци обаче още помнят тази обида.На територията на нашата страна са били засечени множество дейности на турските тайни служби. През 1973-та Тодор Живков заплашва, че можем скоро да започнем с масови арести на турски шпиони.
Така успоредно с Възродителния процес Държавна сигурност извършва хиляди задържания и разпити на хора, които са заподозрени в съучастие с турски агенти на територията на България.
В края на 1977 г. Държавна сигурност арестува 16 турски шпиони, които са разполагали със специализирана техника и екипирока. Турските агенти са извършили и убийство на български войник, който разкрил двама от тях.
Под претекст да се обсъди Възродителният процес турската държава кани Тодор Живков в Одрин на дипломатическа среща.
Реалната причина за това била договаряне на условията за освобождаване на турските агенти.
На 2 август сутринта Живков пристига с антуража си в турския град и е посрещнат от Сюлейман Демирел с всички почести.
В началото разговорите преминали с добър тон, което било характерно и за двамата политици.
Когато започнали обсъждането за освобождаването на агентите, Живков отговорил, че Турция няма какво да предложи в замяна на свободата им. Демирел предложил различни отстъпки от страна на Турция, но Тодор Живков обяснил, че България няма гаранция тези отстъпки да останат и след освобождаването на шпионите.
Демирел останал без козове и казал, че Турция няма да търпи такова унижение. Ден след вдигането на оръжейното ембарго от САЩ над Турция той имал самочувствието да намекне за военна заплаха. Казал, че само за 3 дни може да мобилизира 9 милиона мъже в армията си, което надвишава цялото население на България. Тогава бил прекъснат от силната и звучна плесница на Тодор Живков. По думи на Людмила Живкова по лицето на турския премиер се виждали много емоции. От изненада и страх до гняв и увереност.
Той бързо се свестил и спрял реакцията на охраната си. Тогава Тодор Живков му казал: „Запомни тази плесница и си я спомняй всеки път, когато си помислиш подобно нещо.“
Турция била беззащитна в този случай. По това време България имала една от десетте най-мощни армии в света. Въпреки че официалните данни показвали, че ракетните войски ни притежават около 200 балистични ракети, то тайните служби на Демирел му давали информация, че българските ракети са много повече. България имала всички условия и възможности да изпепели двайсетте най-големи града на 42-милионна Турция. ВВС имали способността да унищожат останалата част от турската армия, а голямото количество танкве и вертолети е могло да установи траен контрол над европейската част част от турската държава, не и без помощтта на Варшавския договор.
Сюлейман Демирел знаел, че не може да разчита на САЩ, водени от Джими Картър, който наблягал на икономическата политика. След Виетнам американците не искали да чуят за друга сериозна война. Именно затова избрали президент като Картър.
След тази среща Демирел останал приятел на България до края на живота си.
По-късно той станал един от най-дълго управлявалите турски президенти и докато е бил във властта, Турция е била в добри отношения с България. Сюлейман Демирел почина на 91-годишна възраст в болницата в Анкара, където бе настанен на лечение поради дихателна инфекция и сърдечна недостатъчност.
Той остана известен в политическите среди под прозвището Татко Демирел и остави дълбок отпечатък в политическия живот на Турция в продължение на 40-годишната си политическа кариера. Демирел навлезе в политическия живот през 1962 г. като член на Партията на справедливостта. След въоръжено нападение в централата на партията той се отдалечи за кратко време от политическата арена. През 1965 г. бе избран за депутат от град Ъспарта на Партията на справедливостта, сформира 30-ото правителство на Република Турция и на 41-годишна възраст стана 12-ият премиер на страната. След военния преврат от 12 март 1971 г. подаде оставката си. В периода между 1971 и 1980 г. Сюлейман Демирел сформира три коалиционни правителства. След преврата от 1980 г. той прекара известно време в затвора и до 1987 г. му бе наложена забрана за политическа дейност. На 24 септември 1987 г. Сюлейман Демирел застана начело на Партията на верния път. След изборите от 20 октомври 1991 г. той сформира коалиционно правителство със Социалдемократическата народна партия. През 1993 г. бе избран от ВНСТ за 9-и президент на Република Турция. След седемодишен мандат Демирел предаде поста на Ахмед Неждет Сезер и се оттегли от активната политика.
