Жената труженичка за пръв път чества 8 март у нас през 1957-а  

След 1959 г. 8 март започва да се чества ежегодно в България. Жената е разглеждана не само като майка и домакиня, но и като общественичка. Това разказа историкът проф. Жоржета Назърска, цитирана от Фокус, по повод Международния ден на жената. Лицемерието и фалшът обаче все повече вземат връх над почитта пред жената и майката. Дефинитивно е, че не си шеф, ако нямаш любовница.

„За България бих казала, че историята на празника следва историята на международния празник. Той започва да се отбелязва в средата на жени социалистки, най-вече образовани учителки, активистки, журналистки, които го активизират през 1911 г. Логиката е да се следва примерът на Международния интернационал и това, което е решено тогава в Копенхаген, да се случва и в България“, обясни проф. Назърска.

Първото публично честване на 8 март се прави през 1915 г., но празненствата не са повлияли на женското движение, защото то чества своя дружествен празник през юли и неговите цели са доста различни до Втората световна война. Българският женски съюз тогава няма отношение към 8 март.

„Широкото честване става след края на 40-те години, когато монополът се иззема от Българския народен женски съюз, а след това от женската комисия към Националния комитет на Отечествения фронт. Накрая през 60-те, 70-те, 80-те години на миналия век начело на тази кампания е Комитетът на българските жени, член на Международната федерация на демократичните жени“, коментира проф. Назърска.

„Интересното е, че един от първите примери за честване на 8 март в цялата страна е през 1957 г., когато този празник се обвързва със 100-годишнината от Българското женско движение, започнало през 1857-а със създаването на първото женско дружество. През 1959 г. има едно второ голямо честване, след което можем да говорим за ежегодни инициативи на този ден, които са се изразявали в изложби, седенки, вечеринки, забави, концерти и събрания“, отбеляза проф. Назърска.

„Всъщност фокусът на тези събития е новият вкус на жената. Тя вече не е разглеждана само като майка, съпруга и домакиня, но и като труженичка и общественичка. Празникът е част и от комунистическата пропаганда, част от една нова празнична система, която от края на 60-те години започва да се въвежда от властта с цел да бъдат заменени всички религиозни, стари празници с нови. Подобна е задачата при обичая именуване – да замени кръщението. В същия порядък честването на Деня на детето да замести Деня на жените мироносици и да бъде честван в светски вариант“, казва още професорът.

Какво е обаче за нас истината за жената? Има ли такава истина, за каквато говори Толстой? Приели ли сме я? И особено – какви са нашите отношения със и към българската жена?

За много хора празникът на жената звучи почти подигравателно. Самите дами често са на позицията: „След като цяла година са те пренебрегвали, обиждали са те, експлоатирали са те като каторжник или пък са се държали с теб твърде непочтено – ти дават за компенсация един празник, плюс цветенце и парфюмче“.

И може би имат основания онези, които приемат празника на жената като ирония на съдбата. Има, разбира се, и много жени, които наистина са щастливи на този ден, искрено или фалшиво, те получават еднодневно вниманието от съпрузи и служби и това им доставя удоволствие.

Така е на празника, а какво се случва през останалите 364 делника. Ако някой у нас направи статистика на темите на мъжките разговори, все едно на какво ниво, все едно по какъв повод, ще открие, че най-малко две трети от тях са посветени на жените или са свързани с жени. Разбирайте го както искате. И това е съвсем разбираемо. При нашите, български, условия жената не е само майка, съпруга в традиционния смисъл на думата, а едно всестранно присъствие във всеки живот.

Ако традиционните рамки на западното общество, плюс отчуждението на човек от човека държат жената все още на известно разстояние, то у нас (парадоксално) натискът върху отделната личност тласка жените към едно далеч по-активно и многостранно присъствие.

В условията на едно по-интимно човешко общество жените играят далеч по-голяма и решителна роля, отколкото на Запад, където лозунгите на движението за женската свобода често изглеждат прекалено странни. За колко много мъже у нас жената е радост, жената е мъка, жената е тежък данък, жената е цел, жената е слава, жената е успокоение, завоевание, жената е пари или бедност, щастие или измама, кариера или провал…