Жена съсипва живота на Борис Гуджунов    

Един от най-популярните наши певци през 60-те и 70-те години Борис Гуджунов е роден в Пазарджик на 22 май 1941-ва.

„Виждам Бог! Само Бог вижда чистотата на помислите ми, а хората виждат нечистотията... на собствените си мисли“.

Това са последните думи, споделени малко преди да си отиде от този свят, на големия певец Борис Гуджунов в разгорор с любимия му доктор Боримир Фурнаджиев-Бари, специалист по УНГ.

Борето си отива в една съботна вечер на юни 2015-а на 74-годишна възраст след продължително и тежко боледуване. Наричат го Слънчевото дете на родната естрада. Запомнихме го с хитове като „Надежда“ и „Хора и улици“, със самолетната катастрофа през 1971 г., от която оцеля, с тежкия диабет и оплаквания на срутения от куп болести певец в заника на живота му.

„Нещо умира в душата, когато скъп приятел си отиде...“, написа в интернет след кончината му естрадната ни легенда Йорданка Христова. Веднага след нея съболезнованията към певеца изразиха и Иван Тенев, Мими Иванова, Богдана Карадочева, Богдан Томов, Роси Кирилова и много други.

„Вярно е, че духът на баща ми бе сломен. Не само аз, но и той изгубихме вярата, че нещата ще се оправят. Очаквах този момент, защото го виждах всеки ден как едва диша и само апаратите го крепят“, тъжен бе и по-малкият син на Гуджунов – Кристиян.

Според него мизерията и фактът, че не дочакал обещаната парична премия от Министерството на културата, също имали пръст в скоротечната смърт на баща му.
„Не казвам, че те са виновни, но властимащите си гледат единствено техните потребности. Само на 10 души трябваше да помогнат с пенсиите. Защото, колкото и грубо да прозвучи, някои от тях дори не дочакаха тези заслужени пари. Например Боян Иванов, сега баща ми... Няма ги, отидоха си!“, тъжно сподели преди време Гуджунов-младши. Еднократна помощ от 2500 лева според близките на певеца била „прах в очите“.

Борислав Грънчаров, колега на певеца от знаменитото трио „Бо-Бо-Бо“, обяснява, че всеки ден си говорил с Гуджунов, като не пропускал да му вдъхва кураж да се бори с положението и да не се предава. „Опитвах се да звуча оптимистично, но Борето отдавна се беше предал“, казва Грънчаров.

Дъщерята на Грънчаров – Мария, пък споделя: „Борето и баща ми бяха големи приятели. На него, за съжаление, вече не му се живееше и всеки ден го повтаряше. Именно на рождения му ден - на 22 май, започна отново влошаването му. Тогава дори бе изпаднал в безсъзнание.“

Именно тогава отказал и вторият бъбрек на певеца, а след него и останалите му органи и изпаднал в последния стадий на сърдечна недостатъчност.

„Знаете ли, името ми се изписва Гуджунов, не Годжунов, защото „Гуджу лапа мръвки“, аз съм си късметлия. След последния цветен сън, когато бях в болницата, се събудих и си казах, че и този път съм оцелял. Значи съм и щастливец. Вече не се страхувам от смъртта, та животът ми е като сценарий за филм, дано някой го заснеме, като умра“, казва приживе с усмивка изпълнителят на „Каквато искаш ти бъди“.

След развода с бившата си първа съпруга, която се омъжила за арабин и заживяла с него в чужбина, Гуджунов искал да си вземе по-големия син Александър от нейното опекунство. По това време певецът изнася концерти в Италия и чака детето всеки път да пристигне да го види там. Разбирайки, че майка му е отпрашила с момчето за Англия, Гуджунов се изплашил Сашко да не попадне под влиянието на мюсюлманската религия и веднага поел акция по спасяването му. „Не пожалих пари за адвокати в Италия и издействах заповед за арестуване на майката, похитител на детето ми“, спомня си Гуджунов. Рискованата операция, в която той си прибрал хлапето „на слалом“ през летищата на Копенхаген и Берлин, в крайна сметка завършила щастливо. От вълнения покрай случката обаче получава инфаркт.

В златните години на кариерата си Гуджунов е смятан за бунтар със собствено мнение, който пее на английски хитове на Том Джоунс и Елвис Пресли. Завистта към него се поражда още докато следва актьорско майсторство във ВИТИЗ, където учи през 1967 г. Успоредно с тази специалност завършва Школата за естрадни изпълнители в класа на Милчо Левиев. За известно време баритонът прекъснал обучението си след неколкократни предупреждения, че слуша и изпълнява „подривна“ музика. „Изхвърлиха ме, защото можеше да затъмня славата на Стефан Данаилов. Минавах за по-красив и талантлив от него, но... съдба. Все още понякога обичам да правя текстове за песни. Това си е чисто занаятчийство, не съм поет, но имам лирическа душа. Поети са Мишо Белчев и Огнян Георгиев“, казваше за талантите си естрадният кумир от близкото минало.

Междувременно стресът след самолетната катастрофа, в която загива Паша Христова през 1971 г., отключва сред страданията на Гуджунов и диабет. Тогава, през декември, той е сред малцината оцелели артисти, които трябвало да излетят за турне в Алжир.

„Откриха ми диабета случайно, когато на един концерт пак за малко да умра. Едва оцелях. После пет години ме сложиха на диета, а след 1987 г. минах само на инсулин по препоръка на проф. Михаил Протич“, разказва певецът. Усложненията на болестта увреждат сърцето му, а оттам развива и астма. Последните години Гуджунов все по-трудно пее.