Вицовете, които разказвахме за Бай Тошо  

По времето на соца в България „под сурдинка“ се разказваха много вицове за Тодор Живков. Сам той е събирал тези вицове и ги е разказвал с присъщото му чувство за хумор.

„Самият Живков питаше кой е най-новият виц за него, даже той ги разказваше. Живков не беше дребнав човек, беше широко скроен. Рядка личност“, казва навремето Григор Стоичков.

Вицовете за Бай Тошо са илюстрация на тогавашното отношение на народа към неговия „пръв партиен и държавен ръководител“.

В ония години като виц се разказваше, че при първото посещение на Горбачов в София Живков ехидно размахвал ръка с пет широко разперени пръста. Един вид – ти си ми петият, и теб ще надживея.

Ето някои от най-известните вицове, които се разказваха за бившия Първи:
 
 
– Другарю Живков, вие имате ли си хоби?
– Да, колекционирам политически вицове.
– И много ли сте събрали?
– Три-четири лагера.
 
***
 
По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили:
„По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква.“
 
***
 
Личният бръснар на Живков винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Живков го попитал:
– Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша?
– Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.
 
***
 
Късно вечерта Живков звъни на Славчо Трънски по телефона:
– Абе Славчо, още ли не са те разстреляли?
– Но, другарю Живков – уплашено отвръща генералът, – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
– Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Живков затваря телефона и си мисли:
„Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?“
 
***
 
НРБ, 60-те години. ЦК. Телефонът звъни:
– Ало, др. Живков ли е?
– Да.
– Обажда се Дража Вълчева. Избяга ми папагалът.
– Тук е ЦК бе, Дража, а не зоопарк! За какво ни се обаждате?
– Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
 
***
 
Връща се Тодор Живков у дома от конгрес на БКП. Сяда на масата и мълчи.
Жена му го пита:
– Да ти сложа ли да ядеш?
Мълчи, вдига ръка – гласува „за“.
– Да ти сложа ли и салатка?
Пак мълчи, гласува „за“.
– Ракийка да ти сипя?
Ръкопляска.
 
***
 
Звъни телефонът в дома на Тодор Живков, вдига Мара Малеева.
– Ало, може ли да се обади др. Живков?
– Кой го търси толкова късно, бе другарко – пита д-р Малеева.
– Ами една негова съученичка съм от гимназията – казват отсреща.
– Той не е учил бе, другарко, каква сученичка – затваря възмутена Мара Малеева.
 
***
 
Нова година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците:
– За много години, за много години!
 
***
 
Активен борец пита Живков дали може от ордена „Златна звезда“ да си направи зъби.
– Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.
 
***
 
Разхожда се Тодор Живков с малък Тошко. Внукът пита:
– Дядо, като порасна, ще стана ли и аз партиен секретар?
– Ще станеш, защо да не станеш?
– А може ли да стана генерален секретар?
– Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?