Да се описва приемането на държавния бюджет в България е все едно да се описва война. Всичко започва с артилерийска подготовка по медиите. Поредните управляващи ни убеждават, че с бюджета на финансовия министър Гълъб Донев отиваме директно в рая и поредната опозиция ни плаши, че той ще ни вкара направо в ада. След артилерийската подготовка армиите се строяват в комисиите и пленарната зала на парламента. Властта е заела позиция за кръгова отбрана и ще брани до смърт крепостта от готовите на всичко щурмови отряди на опозицията, предвождани от Асен Василев. Те са подкрепени от извънпарламентарните батальони, въоръжени с наточени мечове и други величествени бойни атрибути. Атаките са злостни, отпорът е лют. Още миг и ще падне заветният бюджет. И изведнъж 9-милиардният заем пристига с гръм. Защитниците го вкарват в дебатите като последната си резерва, той се явява нещо като Цар-пушка на отбраната. Взет е при все още изгодни лихви и трябва да спаси всички разплащания по заплати, магистрали, зали и обещани социални програми. Нападението отговаря на огъня, припомняйки печалната най-близка история на Гърция и Кипър. Там пътят към фалита също беше постлан с изгодни заеми.
В крайна сметка през последните 25 години винаги се получава едно и също – победител в тази война няма и всеки следващ бюджет е по-лош от предишния. Много често нападателите на бюджета са предишните му защитници, когато е трябвало да го правят те. Само си сменят ролите и доспехите.
И така вече четвърт век държавата се върти в този смъртоносен омагьосан кръг. За да намерим все пак някакво научно обяснение на тази хронична катастрофа, ще се опрем на науката статистика. Както са казали класиците, статистиката знае всичко, тя знае дори колко са и статистиците. В нашия случай според Националния статистически институт за 2026 г. населението на България е 6 400 000 души, а в трудоспособна възраст са 3 700 000 души. Те трябва да изработят БВП на страната и с отчислените данъци да напълнят държавната хазна. За да се случи това, в което ни убеждават защитаващите бюджет 2027. Дотук добре.
Оттук нататък обаче освен статистиката вкарваме в анализа и математиката и започваме с действието изваждане. От въпросните 3 700 000 трябва да извадим за миналата година икономически неактивните граждани и селяни у нас, които са около 1 000 000. На тях не им се работи и просто си почиват. Вероятно преживяват от наеми, от сивия сектор, който пък по данни на Евростат е около 1/3 от цялата ни икономика, може би от социални помощи, или от дявол знае още какво. Безработни са 153 000. Още около 100 000 не са се регистрирали в бюрата по труда.
Ромската общност според НСИ е около 400 хил., но според изследвания на БАН е два пъти повече - около 800 000. Една кратка разходка из пустеещите български села ще ни покаже, че цифрите на учените от БАН са по-достоверни. 1/3 от тази общност са в трудоспособна възраст, а 90% от трудоспособните роми пък са неграмотни.
По официална статистика на НСИ в България има регистрирани 790 000 инвалиди с валидни удостоверения по ТЕЛК.
По данни на Световната здравна организация ние се славим с между 200 – 350 хил. алкохолици. Те изпиват средно по 11 литра чист алкохол на година.
НСИ прилежно са записали, че при последното преброяване има и такива, които са се самоопределили като марсианци и ескимоси. Но в графата за трудова заетост са пропуснали да отбележат професия и явно и ескимосите ще ги броим за безработни.
Като теглим чертата, излиза, че от 3 700 000 трудоспособно население само около 600 хил. българи са стопроцентово икономически активни. Не са безработни, не са неграмотни, не са инвалиди, не са алкохолици, не са марсианци и ескимоси. И на практика само те основно произвеждат БВП на страната. Казано по-директно, 600 000 пълноценно трудово заети издържат останалите 6 млн. население. Т. е. един работещ издържа 10 неработещи или непълноценно работещи! Ето я тайната защо всеки бюджет е по-лош от предишните и защо няма пари в хазната. Ами, затова. Защото няма кой да изработи парите! Елементарно, Уотсън!
На фона на тази убийствена статистика държавата се е обзавела със забележителни екстри. Общо разчитащи на държавни заплати в публичния сектор за миналата година са 560 000. 100 хил. от тях са директно заети в държавната и общинската администрация. В Чехия например, където явно са по-глупави и която е с два пъти по-голямо население от България, директно заетите в държавната администрация са само 39 хил. У нас се наблюдава уникален парадокс. Колкото повече намалява през годините населението, толкова се увеличава държавната администрация?! През 2001 г. при население от почти 8 млн. в края на управлението на СДС и началото на НДСВ тя е 88 000. През 2006-а при население 7 000 000 вече е 136 000. През 2026 г. при 6 400 000 – пак е около 100 000.
Първи сме в ЕС по брой на полицаите и на прокурорите на глава от населението. Полицията е три пъти по-голяма по численост от българската армия. Този факт освен всичко друго поне изключва възможността за военен преврат. При едно стълкновение е ясно кой ще победи. Първи сме и по брой на депутатите на глава от населението и по големина на партийните субсидии. У нас са 4 евро на подаден глас за съответната партия, получила на изборите над 1%, а в Германия са 50 евроцента на глас.
България е страната с най-много служебни държавни автомобили - около 5000 с около 1000 шофьори. Ако сложим средна цена на въпросните държавни служебни автомобили при среден пробег от около 30 000 км годишно, със съответната поддръжка, цената на горивото, плюс заплатите на шофьорите – тази екстра струва на бюджета между 170 и 200 млн. евро. Носи се една градска легенда, че шведите например са отпуснали на политическия си елит само 9 държавни автомобила, в това число на премиера и кралското семейство, и са накарали, представете си!, депутатите и министрите им да ходят на работа със собствените си автомобили, че дори и с велосипеди, и с градския транспорт… Хайде, и да не са 9, а 90, или 900, но пак нещата са ясни. Имаме 200 милиона за глезотии на чиновниците и бюрокрацията, а вече 20 години нямаме пари за детска болница и за заплати на младите лекари, за да не бягат от мизерията на Запад от нашия чиновнически рай.
По проблема авторът на тези редове има и лични непосредствени наблюдения. През 1995 г., когато постъпих на работа в БНТ, в държавната телевизия имаше близо 5000 души. В сградите нямаше толкова бюра и столове и голяма част от тях идваха по веднъж месечно на работа, за да си вземат заплатата. Тогава съкратихме за 2 (две) години около 1000 души и телевизията не само не пропадна, но започна да работи по-добре. През периода 2002-2007 г. също бяха съкратени още около 1000 души. Днес вече в държавната телевизия работят малко над 1000 души и на телевизията нищо й няма. Работи си без проблем.
Когато през 2009 г. постъпих на работа в Държавна агенция „Архиви“, тя имаше две служебни коли. С новата власт попадна под крилото на Симеон Дянков и докато той хранеше народа с постни пици, само година по-късно служебните коли в агенцията от 2 нараснаха на 9. С това се изчерпа цялата реформа.
А някой може ли да обясни по каква необходимост членовете на СЕМ, които за цял мандат нищо не правят, освен някакви безсмислени мониторинги и само се оплакват, че за нищо нямат правомощия, та защо те са обзаведени с депутатски заплати, с персонални коли с шофьори, безотчетен бензин и прочие чиновнически екстри?
Това е печалната картина на една самоизяждаща се държава. Която е истинско чудо, как още съществува. Когато в България бъдат направени дълбоки структурни, екзистенциални и революционни промени, когато бъдат премахнати хилядите недомислици, парадокси и чиновнически глезотии, тогава и държавата ни ще се сдобие с нормален бюджет.
Докато опозицията води обречената войната с бюджета, то „Възраждане“ започна обречената война с английския език. Цялата Мара втасала, сега ще изхарчим маса пари да изтрием от десетки хиляди табели надписите, написани на езика на Шекспир и Чърчил, защото ни подривали националното самочувствие. Ако баба ми беше жива, щеше да каже – остави ги, всеки си е башка луд. Интересно „башка“ като е турцизъм, дали влиза в забранителния списък на „Възраждане“?
Все още няма коментари