В свинезавода работеха 3200 души, заплатите бяха до 380 лв. За Нова година всеки получаваше по едно прасе като подарък  

През „лошия“ социализъм имах възможността да работя в селското стопанство в отрасъл „Животновъдство“ и в най-големия в Европа за онова време свинезавод.

Предприятието беше от тип „затворен цикъл“, което означава, че и да искаш да го спреш, няма да успееш. Един цикъл беше от 8 месеца, което означава, че за 24 месеца (2 години) се превърташе цялото поголовие от 750 000 глави добитък. За тези 2 години едно малко прасенце, току-що родено, успяваше да даде две поколения, които да го заместят в размножаването след третия 8-месечен цикъл.

Всеки Божи ден се заплождаха до 5000 свине майки и също за толкова настъпваше терминът за раждане. Раждаха от 8 до 16 малки. Никой не можеше да ги изброи, понеже докато стигне до последното новородено, бройката се е променила с хиляди.

В завода работеха повече от 3200 работници, а на всяко хале имаше отделно по две 12-часови смени гледачи. Само гледачите наброяваха цяло село. 14 000 тона фураж се разпределяха в три силозни стопанства на седмица. Всеки отделен сектор изискваше различни фуражни смески, като най-качествената „14-ска“ се състоеше от трошени бисквити, сухо мляко, яйчен белтък на прах и царевично нишесте. Беше толкова вкусна, че можеше да се яде от човек без проблем. Тя беше предназначена за сектор „Кърмачки“.

В завода имаше вътрешен транспорт с автобуси. В трите комплекса имаше по една работническа столова, в която работниците се хранеха безплатно с купон. В менюто задължително влизаше свинска пържола.

Всяка седмица всеки работник получаваше дажби: 3 кг прясно трупно месо, 1,5 кг черен дроб, 1,5 кг варено-пушен бут или гърди. А за желаещите и по 3 кг сланина.
Заплатите бяха от 260 до 380 лв., когато другаде хората вземаха по 160 лв. Премиални се получаваха всеки месец – по 20 до 50 лв. За Нова година всеки служител получаваше по едно отгледано охранено прасе като подарък и само ако надхвърлеше 120 кг, служителят заплащаше горницата по 1,20 лв.

Защо съсипахте този отрасъл?
 
Иван Пенчев