В сладкарницата на соца    

Родена съм през 1956 г. и доста време поживях през социализма. Първото, което сега си спомням, са самуните бял хляб в магазина, сандъчетата с мармалад и масло, както и гюмовете с мляко. Хлябът беше току-що изпечен и ухаеше прекрасно. Слагах масло на филиите с шипков мармалад, но той нямаше нищо общо със сегашната полутечна каша, която продават и на която са лепнали и етикет „еко“. Навремето шипковият мармалад беше твърд и страшно вкусен. Баба ми стоеше до печката и готвеше гювеч или телешко със сини сливи или пиле яхния с много лук. Миришеше божествено! И беше вкусно, облизвахме чиниите. А най-много обичахме копривената каша – с много масло и сирене, която се топеше в устата. И сладките, разбира се. Дебнехме край фурната да се изпекат и ги нагъвахме топли.

В Халите продаваха всякакъв вид месо. Там то висеше на ченгели и хората посочваха откъде да им отрежат кило-две. Два пъти седмично и задължително в неделя у нас се ядеше манджа с месо, а на другия ден – постна.

Можех да си купя милинка, баничка, тутманик, принцеса с кайма, хотдог, ами да – имаше хотдог, но с истински кренвирши, не като сегашните, направени от боклуци.
Да, навремето нямаше шоколадови яйца и тоблерони и всякакви вносни, натъпкани с палмово масло, оцветители, набухватели, че даже и гума боклуци. Имаше шоколад „Крава“. Огромен, млечен, страхотен! Имаше аерошоколад и шоколад „Кума Лиса“, „Чайки“, „Байкалчета“, сухи пасти. Имаше бонбони „Балкан“ със страхотен крем, бонбони „Таралежки“, „Морско дъно“ на два реда с черен и млечен шоколад. Имаше марципан „Люлин“, който топяхме на водна баня, слагахме масло и се получаваше отличен течен шоколад. Имаше бонбони „Лакта“, бисквити „Детска радост“ и „Еверест“, фъстъчени вафли, локумени вафли, наслада за небцето.

А какво имаше в соцсладкарницата? Три вида целувки – едните огромни и слепени с крем, паста „Букет“, паста „Дънер“, паста „Тунелче“, скалички и още много. Имаше изобилие от сиропирани сладкиши – охлювчета, бадемки, кадаиф, баклава, саралии, тулумбички, реване, еклери с различен крем, шоколадки, меденки, ореховки, масленки, дребни сладки – каквото ти душа поиска. И направени от истински продукти, без оцветители, подобрители, разни Е-та, глюкози, палмово масло, царевична захар и какви ли не фалшификати.

Ядяхме на корем, защото бяха евтини, чак ни прилошаваше. А после тичахме из парка да изразходим калориите.

Лично аз най мразех срядата, защото е рибен ден и гледах с досада мерлузата в стола, а след години тя се оказа една от най-скъпите риби. Мразех десерта „Малеби“ и особено млякото с ориз, защото му слагаха канела.

През лятото нямаше банани, наистина. Но до 1983-та година и в Западна Европа не е имало банани през лятото, защото чак тогава е изобретен и внедрен фризерът за съхранение на фрукти. Западно изобретение е. Та дотогава и те са яли банани само през зимата.

През зимата имаше ябълки, огромни, уханни, сушени сливи, портокали, мандарини и страшно много сладка и компоти.

Ядяхме истинска храна и не боледувахме.

Но тогава бяха други времена. Които някой много иска да изтрие от съзнанието ни с едничката цел – да се тъпчем с огризките на Европа и света и да благодарим на демокрацията. За да работим в големите им корпорации като роби, за жълти стотинки… и пак да благодарим на демокрацията.
Благодарим, но си искаме нашата храна, чистата, вкусната!
 
Д. Стоева