Тато унижава Вълко Червенков, като го пенсионира

Вълко Червенков е историческа фигура, около която обрастват митове. Лидер е на Българската комунистическа партия от 1949 до 1954 г., министър-председател на НРБ от 1950 до 1956-а, вицепремиер от 1956 до 1961-ва.

Cамо година след като в края на 1961-ва го изваждат от състава на Политбюро на ЦК на БКП, Вълко Червенков е изключен и от партията.

Това става на пленум на 4 ноември 1962 г., предшестващ конгрес на българските комунисти. Червенков все още е член на ЦК и получава материалите за пленума. Но не и съобщение за датата на заседанието. И съпругата му Елена, която също е член на ЦК, не получава такова съобщение.

Той научава, че вече не е член на БКП, от съобщението в "Работническо дело". Официозът съобщава, че конгресът е одобрил решението на пленума Вълко Червенков да бъде изключен от комунистическите редици заради фракционна дейност.

Сценарият преди това е железен и игран многократно. В навечерието на конгреса Живков е на инструктаж в Москва. Получава картбланш от Хрушчов и разчиства окончателно сметките си с "най-големия сталинист" в страната.

Никой не кани Червенков в ЦК, за да му предяви доказателства за неговата фракционна дейност. Той самият не се обажда и не се оплаква на никого. Знае, че няма смисъл. И че няма да трогне никого с никакви обяснения. Години по-късно той ще отбележи в записките си: "Щом конгресът е утвърдил решението на пленума на ЦК, какво можех аз да направя, освен да замълча и да чакам поредния конгрес на партията...".

Когато го махат от Политбюро, Живков му обещава, че би могло да започне работа като сътрудник в някой от научните институти. Но при новата ситуация знае, че Живков дори няма да го приеме в кабинета, камо ли да му осигури някаква дейност.

Така Червенков остава сам, изолиран и постепенно забравен от почти всички. Когато през 1956 г. го снемат от поста председател на Министерския съвет и го правят негов заместник, една от сътрудничките му го пита как е. "Като куче в лапавица!", отвръща доскорошният най-могъщ човек в държавата.

И докато Червенков се превръща в никому ненужен пенсионер, Живков печели симпатиите на Хрушчов. Потънал в самота, енергичният и действен някога Вълко Червенков пише стихове. Непретенциозни, силно любителски, просто занимание, с което да убие времето си.

Рядко някой посещава Червенкови, но един ден идва партийно-комсомолска делегация от Радомир. По това време в страната върви спор за родното място на Георги Димитров. Радомирци твърдят, че "вождът и учителят на българския народ" се е появил на бял свят не в с. Ковачевци, а в техния град. И делегацията идва за помощ и съвет от неговия зет и някогашен наследник начело на партията и страната.

Заварват го да копае в градинката пред вилата. Все така едър, жизнен, но вече с доста прошарена коса. Той изслушва пратениците и започва да говори с отработен глас и тон на държавник. Мъдро обяснява, че Георги Димитров е син на цяла България, а не само на града или селото, където е роден. Затова няма никакъв смисъл да се спори за родното му място. По-важното е да се работи по димитровски и да се живее по димитровски!

"И вие ще направите голяма грешка, ако продължавате да се занимавате с един такъв измислен проблем", наставлява Червенков.

Накрая радомирските пратеници искат да се снимат с него. Той въздъхнал и казал:  "Вие ще направите още по-голяма грешка, ако се снимате с мен!".

Така в последна сметка Ковачевци си остава родното място на Георги Димитров, а Радомир остава без снимка с Червенков. А делегатите комунисти и комсомолци получават много важен урок по целесъобразност.

Любима дума в речника на Тодор Живков е „маньовър“. Затова, както неочаквано е изключен от БКП, така неочаквано Червенков е върнат в редовете й на 19 май 1969 година. Този "маньовър" на Живков показва, че той вече е напълно сигурен, че държи здраво положението в ръцете си и не се бои дори от най-големия си съперник за властта.

Много интересно сравнение между Червенков и Живков прави Владимир Топенчаров, който е работил и с двамата:

"Ако Червенков беше рязък и груб - Живков беше хитър и ловък. Ако Червенков беше настъпателен и еднопосочен, Живков беше гъвкав и лъкатушещ. Ако при Червенков неудобните и опасните се пращаха в затвор, лагер или на заточение, при Живков те се местеха, изпращаха се в задгранично заточение. Но принципът беше един: да не се виждат, да ги няма, да не бъдат алтернатива. При Живков репресиите над тялото бяха заменени с репресии над душата...".

Вълко Червенков умира 80-годишен на 21 октомври 1980-а. Тогавашната власт крие новината за смъртта му 3 дни. Тайната за смъртта на Червенков излиза наяве, когато семейството му разлепва некролози в квартала.