Сирените за Ботев звучат за пръв път през 1948 година  

За пръв път през 1948 г. се пускат сирени на Деня на Ботев. Тогава се отбелязва 100-годишнината от рождението му. Няма документ, който да свидетелства чие е решението за сирените – на правителството или на парламента. Дотогава те са били използвани като предупреждение за бомбардировките през Втората световна война.
„За пръв път от 48-а година сирената се използва в един друг смисъл, не като предупреждение за нещо реално, а в един метафоричен смисъл. Нямаме спомени за реакциите как са възприемали първите сирени“, разказа държавният експерт Дарина Билярска пред медиите.

В държавния архив пазят позив от 1948 г. с идеологически лозунги за Ботев. Той е подписан от Георги Димитров и Вълко Червенков като ръководители на Народна република България. Въвеждането на сирените не е упоменато и в документа на ЦК на БКП от 1950-а, който постановява всички правила за отбелязването на възпоменанието на 2 юни.

„Лично аз в това виждам дълбок смисъл. Като един камбанен звън, който трябва да разтревожи хората по някакъв начин, да ги извади от летаргията, тези, които са в такъв летаргичен сън, на други да припомни този паметен ден“, казва правнукът на Христо Ботев Боян Ботьов.

В продължение на десетилетия и дворецът, а след 1944 г. и компартията полагат усилия, за да официализират честванията на Ботев. За пръв път това става през 1901 г. на връх Вола в присъствието на все още живи Ботеви четници.

Винаги на 2 юни животът и делото на Христо Ботев ни напомнят откъде започва свободата. И колко струва тя...

Всъщност споровете коя е точната дата на убийството и къде се е случило, чий е куршумът, не секват и до днес.

Все по-често се налага мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина. Две са основните версии за неговата смърт.

Първата – застрелян от турски войник, а втората, която рядко се коментира, че е убит от свои четници. Според експертни заключения, съобразени с разстоянието, от което е стреляно, излиза, че първата версия е малко вероятна.

Всъщност на 17 май четата от 209 юнаци влиза в Козлодуй. От местния чорбаджия е взета конска торба жълтици. В спомените си Никола Обретенов, който е касиер, пише, че тази плячка е изхвърлена по пътя. Твърди се обаче, че това не е било точно така и в четата са се скарали за парите. В изповед пред поп Сава Катрафилов Ботев казал: „Ех, отче, това, за което дойдохме, не излезе тъй, както мислехме. Напразно ще си пролеем кръвта! На този свят имало хора, които са гладни за пари.“
След смъртта на Ботев тялото му е оставено непогребано, а на следващия ден, след като е открито, главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.

След битката при Милин камък Ботев и четниците са се надявали за помощ от Враца, но това не се случва. Вместо това на Милин камък са изпратени части на османската армия и над 20 от четниците са били убити и ранени. Тези, които са останали през нощта, се оттеглят на юг към Врачанската планина. На 30 май Ботевата чета се насочва към вътрешността на Стара планина.

Към полунощ срещу 1 юни четата достига местността Вола, където се установява. Скоро са разкрити от черкези и башибозук и започват сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. Сражението продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава без муниции. Вечерта на 1 юни, след като всичко е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място.

На връх Околчица е издигнат паметник в негова чест и на неговата чета – загинали през 1876 г. за Освобождението на България от османско владичество.

Мястото за паметника е избрано през 1901 г. от специална комисия, в която участват и 9 от Ботевите четници. Избрано е място, което е достъпно и най-близко до последното сражение на четата през 1876-а.

Паметникът е поставен през 1926 г. и представлява железобетонен опълченски кръст. През 1947 г. е решено кръстът да се преустрои в петолъчна звезда, а през 1991 г. той отново възвръща първоначалния си вид.

Всяка година на 2 юни в подножието на паметника се провежда всенародно поклонение. Тук завършва и националният туристически поход по пътя на Ботевата чета „Козлодуй – Околчица“, който се провежда от 1946 г. насам без прекъсване.