През социализма всичко ставаше с връзки  

Много хвалби за социализма чета напоследък. Колко хубав бил животът, как имало равенство и как нуждите на всеки били задоволявани. И как всеки можел да си купи безпроблемно кола.

Аз пък искам да кажа, че ние, „простосмъртните“, чакахме за ВАЗ 2101 по повече от 20 години. Аз не издържах – вноската ми в софийската „Мототехника“ беше от 1974 г. и през 1985 г. си купих полско фиатче 650. То струваше 5100 лева. Но добре помня, че със съответната бележка от ЦК шефът на „Мототехника“ даваше коли без ред. Имаше и „Рено 5“, имаше и „Мазда 323“. Ама само за децата на членовете на ЦК и Политбюро. Така че – стига демагогия!

Средната заплата беше 150 лева (стигаше до максимум 250 лева), един двустаен панелен апартамент – 25 000 лева. За „Жигули” се чакаше 20-25 години, а за апартамента – когато „ти излезе късметът“. „Борото“ беше 3 лв., 100-килограмов съветски цветен телевизор струваше 1000 лева, магнетофон „Унитра“ – 560 лева, колело „Балканче“ – 95 лева, луканката (когато я има) – 12 лева, и пр. Всичко гореизброено се купуваше само с връзки или с рушвети.
 
В. Механджиев