Полк. Дрангов, офицерът с хляб за войската

Паметник на пълководеца, стратег и военен педагог полковник Борис Дрангов бе открит в парка на Военната академия в София тези дни. С Дрангов е свързано най-страшното войнишко признание в българската история: „Има Дрангов, има хляб!“.

"Той е олицетворение на силния, непреклонен дух на българите. Той е лидерът, когото българският войник следва с безрезервна отдаденост и без страх навсякъде", каза в речта си президентът Румен Радев.

Полковник Борис Дрангов е един от най-обичаните и уважавани офицери, участвали във войните за национално обединение. Този горд македонски българин буквално посвещава целия си живот на отечеството. За полковник Дрангов с пълна сила може да се каже, че е оставил наистина незабравима следа в народната памет. Неговите героизъм, мъжество и родолюбие могат да бъдат пример за всеки българин, но освен всичко друго той е останал в съзнанието на подчинените си не като техен командир, а по-скоро като втори баща и истински приятел. Народът и до днес помни фрази като "Има Дрангов, има хляб", които съвсем не са лишени от смисъл - веднъж Дрангов излял тенджерата във врата на готвача заради немарливостта, с която подготвял войнишката гозба.

Борис Стоянов Дрангов се ражда на 3 март 1872 г. в будния български град Скопие. Баща му Стоян е богат търговец на дървен материал (съдружник е с бащата на друг виден българин - Гоце Делчев). На петте си деца старият Стоян не завещава голямо богатство (голяма част от имуществото си дарява на скопски черкви), а им повтаря, че трудолюбието е най-ценното, което човек може да притежава.

През 1891-ва е приет във Военното училище в София. Още там бъдещият офицер показва буйната си и търсеща справедливост натура. След спор с по-висш офицер Дрангов е разжалван и освободен от училището. Пет месеца по-късно наказанието бива отменено и младият родолюбец продължава образованието си. Това ще е едва първият от поредица скандали на Дрангов с по-висшестоящи. Той разбира воинската чест и достойнство по по-различен начин от останалите офицери. За него редовият войник не е просто пешка и лишено от собствена воля пушечно месо, което е направлявано от командира си, а мислеща натура със собствено самочувствие, достойнство и ярко изразено чувство за дълг към отечеството. Желязната дисциплина според Дрангов не трябва да се превръща в тормоз над обикновения войник, а напротив - правилата трябва да важат за всички и командирът да дава пример чрез своето поведение на подчинените си.

Именно така ще се държи Дрангов със своите войници през цялата си кариера и често ще рискува много, за да защити живота и достойнството им пред по-висшестоящи.

Малко известно например е, че в един и същи взвод във Военното училище в София през 1892 г. учат Дрангов, Гоце Делчев и Тефиков, помак от Родопите. На изпитите по стрелба, където Дрангов е носител на отличие, двамата с Гоце Делчев стрелят в мишената на Тефиков, за да не получи слаба оценка и да не бъде откомандирован от училището. По-късно Тефиков става юзбашия на полицията в Драма и води операцията по обкръжаването на четите в село Баница на 4 май 1903 г. В сражението загива Гоце Делчев.
След като завършва Военното училище, Борис Дрангов води различни военни части в Пловдив и Лом и се издига в офицерската йерархия. По време на службата си в Лом, започнала през януари 1893-та, се запознава и със съпругата си - Райна Денкова Попова. Тя е дъщеря на видния бунтовник Денко Николов Попов, участвал в освободителното движение, Илинденско-Преображенското въстание и Балканската война като опълченец. Денко, виждайки дълбокия патриотизъм на Борис, дава благословията си за бъдещия брак.
Родолюбието си Дрангов има възможност да докаже на дела през 1903-та. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание той напуска военната си служба и се включва в борбата за Освобождение на Македония. Събира чета от около 120 души и воюва успешно с аскера в планината Плвица, Кратовско.

На 17 август изпраща писмо до съпругата си:
"Мойта невеста, след Отечеството, теб и децата най-много обичах в тоя свят.
 Борис"

Това писмо странно наподобява написаното от Ботев до неговата съпругата Венета. Две различни епохи с еднакво чисти и високи идеали!

След погрома на въстанието Дрангов не се отчайва, а решава да се учи на висше военно изкуство и да дочака момента, в който ще се върне в поробена Македония. От 1904 до 1907 г. следва в Николаевската генералщабна академия в Петербург, която завършва с отличие. През 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател във Военното училище в София. Школници на Дрангов са Чудомир, Крум Кюлявков, Стойчо Мушанов, Андро Лулчев, Йордан Бадев и други видни представители на българското общество.
С избухването на Балканската война е назначен за началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. При едно тържество по случай победите от войната самозабравилите се генерали приписвали успехите на себе си и на цар Фердинанд, а Дрангов станал и заявил:

"Не нам, господа офицери, не Вам, Ваше Величество, а на обикновения български войник се дължат чутовните победи."
През Междусъюзническата война воюва срещу сърбите. През 1914 г. заради критика към висшето военно командване в печата е даден под военен съд, но оправдан.

На 19 февруари 1915 г. получава последното си повишение приживе - произведен е в подполковник. През септември 1915-а е назначен за началник на 5-и македонски полк.

През цялата си военна служба Дрангов мотивира войниците си с личен пример. Когато се форсира река, той пръв нагазва във водата. Изминава походите пеша редом до войниците, а коня си предоставя на ранените. Обикаля окопите, насърчавайки подчинените си.
Тези му убеждения го довеждат и до смъртта му при завоя на Черна на 26 май 1917 г. Дрангов и в това сражение е държал да бъде близо до войниците, вместо да се укрива в окоп. След артилерийски обстрел той е тежко ранен и умира. Погребан е с почести в черквата „Свети Димитър“ в родния си град Скопие. Посмъртно е произведен в чин полковник.