Патоанатомите плакали на аутопсията на Парцалев    

Георги Парцалев - Тъжния клоун, който разсмиваше народа, се ражда в гр. Левски на 16 юни през 1925 г. Бъдещият актьор завършва гимназия в родното си градче. Там успява да натрупа достатъчно потенциал, за да бъде приет да следва медицина. Става му обаче лошо и припада при вида на кръв, напразно троши парите на родителите си. С времето съсредоточаването върху дебелите книги отстъпва място на онова, което иска душата му – театъра.

След пет години студентство Парцалев се предава на тази своя страст. Преминава кратко стажуване в Театъра на трудовата повинност и в Театъра на Строителни войски, след което (макар и без театрално образование) през 1956 г. е сред първите актьори, назначени в новосъздадения Сатиричен театър. Там той попада заедно с Енчо Багаров и Нейчо Попов. Все още има свидетели, които помнят изключителните му роли в „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Ревизор”, „Смъртта на Тарелкин”...

През 1958-а е и първата му роля в киното, когато снима в „Любимец 13”. От това безспорно печеливш е целият български народ, тъй като Парцалев е фантастичен във всички следващи кинопродукции - в уникално смешния филм „Кит”, който до днес е свръхточна характеристика на политическите и националните ни комплекси, в „Петимата от Моби Дик”, като чичо Манчо в класиката „С деца на море”, в „Сиромашко лято”, в „Два диоптъра далекогледство”, в „Тримата от запаса”, както и в последното му появяване в киното с филма „13-ата годеница на принца”. Незабравими остават участията му в забавни телевизионни програми и най-вече в новогодишните класики на Хачо Бояджиев.

Актьорът в продължение на години обикаля България със Стоянка Мутафова. Двамата разсмиват от сърце зрителите в малките и големите градове на страната – актьорският им тандем е завладяващ, предизвиква искрен смях и възхищение пред таланта им.
„Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости“, казва Парцалев за работата си като комедиант.
На 31 октомври 1989 г. великият комик издъхва в Правителствена болница. Официалната диагноза е скоротечна левкемия. Патоанатомите плакали, докато правели аутопсия на тялото му.

След смъртта на актьора всичките му вещи са дарени на музей в родния му град Левски по негово изрично желание приживе. Сред тях има мебели, икони, дребни предмети, сувенири и сценични костюми. Изложен е и царският халат на Парцалев, с който той изиграва емблематичната роля на царя във фантастичната комедия на Братя Мормареви с режисьор Иванка Гръбчева - "Тринайсетата годеница на принца".

Малцина знаят, че голямата мечта на легендарния комик е била да си осинови дете. Актьорът, който почина на 65-годишна възраст, бил готов да плати луди пари, но да вземе сираче, за което да се грижи. Парцалев съзнателно поддържал легендата, че има несметно богатство. Вечно плащал сметките по кръчмите, черпел познати и непознати. В същото време живеел под наем. Георги Парцалев нито веднъж не е бил в почивна станция. Често обаче гостувал на приятели в провинцията. Бил изключително непретенциозен, често на масата оставало неизядено сервираното му месо, но лютите чушки омитал като хала. Любимата му зимна манджа било киселото зеле, а лятото се ограничавал с домати и диня със сирене.

Докато снимали филма „Тримата от запаса“ край врачанското село Бърдарски геран, трябвало да живеят на квартири. При кмета имало 20 покани за Парцалев, а едно семейство дори заплашило, че ако звездата не отиде да спи у тях, ще си запалят къщата. По време на снимките местните изклали и всички пуйки, за да нагостят актьора.

Преди повече от 40 години на жп линията Видин-София Пацата и Стоянка Мутафова спрели влак. В една люта зима имали участие в крайдунавския град. Сутринта се успали и когато пристигнали на гарата, видели само опашката на трена. Трябвало да се действа светкавично, защото вечерта имали представление в Сатирата. Метнали се на такси с надеждата да успеят да догонят влака на гара Димово. Докато пристигнат по заледеното шосе, той бил тръгнал и оттам. Тогава двете звезди хукнали по линията. А тренът вече бил набрал скорост. Легнали на траверсите и... локомотивът спрял в последния момент на сантиметри от тях и те се качили.
Друг път актьорът пътувал за град Бяла. На гара Горна Оряховица обаче разбрал, че се вози в международния влак за Букурещ и Москва, който не спира в малкото градче. Той се затюхкал какво ще прави. Кондукторът бил непреклонен: „Какво като си Парцалев?! Ще слезеш в Русе, оттам ще вземеш автобус обратно до Бяла“.

„Абе, момче, аз нито го знам този град, нито има време да се моткам напред-назад... Давай да вървим при началник-влака и да решим въпроса“, ударил го на кандърми Парцалев. Актьорът обяснил на началството, примолил му се и той склонил.

Като всеки представител на гилдията, комикът бил много суетен. Мрял да колекционира свои снимки и не можел да се насити да гледа образа си от малкия и от големия екран. Не бил никак равнодушен към физическата красота на силния пол, но често казвал мъдро: „Многото не е в хубавото, а хубавото е в многото!”.