Меракът на Янакиева за сценични изяви отрано я праща в Берлин. Може и да не е била съвсем неподготвена, но отсяда при някаква българка и с нейна помощ изкарва шестмесечен курс по актьорско майсторство и още един - по танци. После я взимат в малък театър, но понеже мечтае да се снима в киното, тръгва да обикаля филмовите къщи.
Според други сведения с идването си в Германия Иванка започва работа в берлинско кафене, посъбира пари и тръгва на уроци по немски и чак след две години и нещо набира кураж и се явява пред директора на театър "Гондел".
"Моля, мен помогнете някой филм", казва тя, а той е така впечатлен от излъчването ѝ, че ѝ дава адресите на филмови къщи и вместо препоръка - визитката си. И Иванка започва да ги обикаля, повтаряйки: "Аз актриса, аз добра. Моля роля да дадете!". И така, докато режисьорът Ерих Шьофелдер решава, че красивото момиче е подходящо за филма му "Луксозни жени“. В 1925 г. Иванка дебютира в немското кино.
На следващата година известният режисьор Роберт Вине я взема във филма си „Имах един приятел“, където партнира на суперзвездата Карл де Фогт. Критици и зрители много я харесват, а продуценти и режисьори бързат да я ангажират. И в крайна сметка Иванка Янакиева се оказва права, когато казва: „Влязох в киното както аз исках – през парадния вход!“.
Само до 1930 г. Ива Ваня, какъвто става артистичният ѝ псевдоним, защото Иванка Янакиева трудно се произнася на немски, се снима в над 20 филма. Някои от тях са прожектирани и в България тогава. С ролите идват и парите и част от тях тя праща на майка си и баща си в България. Баща ѝ обаче, строг военен, не спира да ѝ се сърди и когато тя му праща писма, той ѝ ги връща, без да ги отваря.
През 1930-а в Берлин организират конкурс за най-красива усмивка и Ива Ваня печели наградата – „Мерцедес“ кабриолет, а цяла Германия е залята от пощенски картички с красивата българка. Някъде по това време тя дръзко се и съблича пред обектива на най-добрия майстор на художествена фотография Ерик Шал. За България това би било скандално, но не и за Германия, където текат артгодини без предразсъдъци и които ще продължат само още малко.
През 30-те години нямото кино е заменено от звуковото, но Ива Ваня продължава да влиза от филм във филм с вече съвършения си немски, освен и че започва да изпълнява роли в музикални филми, защото се оказва, че има отличен глас. Успоредно с това се отдава и на страстта си към конния спорт и цели 66 пъти заема първо място в различни състезания. А на Олимпийските игри през 1936 г. в Берлин става и олимпийска шампионка.
И любовта не я отминава - студентът Георг я кани на кафе с покана, написана на кирилица. Между младите пламва любов, но Георг е единствен син на известен индустриалец и чак когато се мести в университета в Хайделберг, а после и в Бон, Ива Ваня разбира, че баща му се опитва да го раздели от „някаква си актриса“. Въпреки това следва щастлива женитба, докато Ива Ваня не хваща мъжа си в изневяра и без никакви драми двамата се развеждат.
Години по-късно, когато и тя, и той са женени пак, Георг става неин постоянен партньор на бридж, защото Ива Ваня е запалена бриджорка и широко скроена жена. Каквото било – било, животът е прекрасен.
През 1933-та на власт в Германия идват националсоциалистите или нацистите на Адолф Хитлер. Идеологията им възвеличава арийската раса и проповядва омраза към чужденците, главно към евреите. И много актьори от всякакви националности напускат страната. Лично министърът на пропагандата, известният Гьобелс, предлага на Ива Ваня да смени гражданството си, но тя отказва: "Никога не съм се срамувала, че съм българка. Точно обратното - навсякъде го афиширам. Никога няма да се откажа от националността си".
По това време много аристократи, бизнесмени, актьори, режисьори и продуценти се опитват безуспешно да се домогнат до красивата актриса, докато съдбата решава да я срещне с Норберт Шулце – композитор на филмова музика и песни, а по-късно и на симфонии, опери, балети, мюзикъли и оперети.
Той е женен мъж с четири деца, но от пръв поглед се влюбва в Ива Ваня, а тя, колкото и да няма предразсъдъци, не иска и да помисли за връзка с него, още повече че той е и с пет години по-млад от нея. И все пак в 1938-а помежду им пламва невероятна любов, но се женят чак когато имат едногодишен син.
Едва ли Норберт Шулце симпатизира на националсоциалистите, но е факт, че в средата на 30-те години по тяхна поръчка композира една пропагандна песен. И дали от творческа суета, дали защото само на 25 години го спохожда славата, но след първата поръчкова песен композира втора, а после и трета, и четвърта.
Три седмици преди нападението над Полша в Германия записват композираната от Норберт Шулце песен „Лили Марлен“, която става истински шлагер. Ива Ваня я изпява на български език, а днес се знае, че песента е пята на 48 езика.
През 1941 г. Ива Ваня попада на преведения на немски роман на Йордан Йовков „Чифликът край границата“ и пише писмо на жена му (той вече е починал) да се съгласи филмова къща да екранизира романа, защото винаги е мечтала в Германия да направи филм с „чисто български сюжет“. Само че пропагандата на Гьобелс не допуска такъв тип изкуство. И до договор така и не се стига.
А когато съюзниците започват да бомбардират Берлин, настъпват тежки дни. Ива Ваня разменя всичките си бижута срещу храна, от която дава и на бившето семейство на съпруга си, и на приятели и съседи, а когато работата става съвсем зле, с мъжа си и сина си избягват във ферма до Кайзермюлен, днес квартал на Виена. Във фермата има и руски войници и звездата на немското кино Ива Ваня гледа 60 кокошки и 20 патици и готви всеки ден за всички, но не се оплаква, защото все пак са живи и защото “животът се живее леко и на сцената, и на село, ако до теб да е мъжът, който те обича".
Норберт Шулце обаче е включен в „черния списък“ на съюзниците, защото в разгара на войната, в 1943-та, не посмява да откаже и става член на Националсоциалистическата партия.
В 1949-а разделят Берлин на Западен и Източен и семейството се връща в Западен Берлин, но Норберт Шулце три години работи като градинар, после нещата се нормализират и той отново започва да композира. Ива Ваня пък започва да пише либрета на мюзикъли и сценарии на телевизионни сериали.
Преди 1944-та няколко пъти си идва в България, но не и после. Понякога се облича в дрехи с български шевици, научава приятелите си немци да ядат пълнени чушки, таратор и кьопоолу и не престава да се радва на живота, като до последно играе бридж, язди кон и кара „Мерцедес“.
Ива Ваня си отива от този свят през 1991-ва.
Все още няма коментари