На 22 септември в старата столица Велико Търново княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов се обръщат с Манифест към българския народ и тържествено провъзгласяват “съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско царство”. Страната ни става суверенна държава. Тя е самостоятелен и равноправен субект в международните отношения.
Начело на новата независима държава застава цар Фердинанд I. Денят 22 септември започва да се чества първо от търновци, само година след събитието. По време на социализма тържествата са прекратени, за да бъдат подновени отново през 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата една от най-старите държави в Европа отново се появява на световната карта след 5 века на забвение.
Ето ги фактите:
През 1880 г. е направен първи опит за съединение. Тогава обаче международната обстановка се оказва изключително неблагоприятна и опитът се проваля.
В навечерието на 22 септември 1908 г. цялото правителство заедно с Фердинанд тръгват с влак от Русе към Търново. По пътя правят почивка на гара Две могили, където премиерът Александър Малинов написва текста на Манифеста, който ще обяви България за независима държава. Под него се подписват всички министри от кабинета, както и българският княз. Днес на гара Две могили има историческа плоча, която напомня за тази важната за историята ни вечер.
Манифестът е прочетен на 22 септември 1908 г. в църквата "Свети 40 мъченици" в Търново. След тържественото обявяване на Независимостта на България княз Фердинанд приема титлата цар.
Художественото оформление на Манифеста е извършено от живописеца проф. Харалампи К. Тачев. Изработен върху пергамент и подписан от царя и членовете на кабинета, Манифестът е скрепен с осем кръгли восъчни печата в сребърно ложе. Те представляват отделните министерства. Ценният документ се съхранява в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсителни елементи.
България е призната за независима от Великите сили и Османската империя през април 1909 г. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни и международният ѝ авторитет се възвръща.
Първите, които отбелязват датата 22 септември като празник, са търновци. Те осъзнават изключителната значимост на събитието. На 22 и 23 септември 1909 г. в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието.
За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня "Св. 40 мъченици", празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.
Само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново одобрява и гласува предложението на двама общински съветници - живописните улици "Фердинанд", "Съборна" и "Митрополска" да се преименуват на "Цар Фердинанд I", а улицата булевард на улица "22 септември".
Царица Елеонора се среща с най-активни дейци на Търново и изразява желание да дари 60 000 лева лични средства при условие, че църквата "Св. 40 мъченици", където е четен манифестът за Независимостта, бъде сред първите реставрирани обети в града.
По време на социалистическия режим празникът не се е отбелязвал, защото е бил считан за фашистки. Честванията са подновени отново през 1998 г. Така Деня на Независимостта се превръща в един от най-младите празници в новата ни история.
Ето го текста на самия Манифест към българския народ:
"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България иТурция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Все още няма коментари