Кой изстреля куршума срещу Христо Ботев

168-ата годишнина от рождението на великия български революционер, гениален поет и публицист Христо Ботев бе тържествено отбелязана на 6 януари с военни ритуали, полагане на цветя пред негови паметници и други прояви на почит. Горда и свободолюбива натура, Ботев превръща живота и творчеството си в борба за свободата на България. Животът, поезията и смъртта на Христо Ботев на 2 юни 1876 г. превръщат името му в символ на безсмъртието.

Но както много други важни за България исторически събития, така и обстоятелствата около последните мигове от живота на най-горещия бунтар срещу Османската империя и досега не са окончателно изяснени. За истинността на известните факти се водят спорове. 28-годишният смел войвода на 172 мъже, заложили главите си пред олтара на поробената родина, води с тях в Балкана край Враца три люти битки срещу турския аскер и башибозук и изведнъж… изчезва. Няма го! Дезертирал? Заблудил се в гората? Ранен и изоставен?

И в турско време, и след това смъртта на великия Ботев е загадка. Много са и предположенията. Убит на Вола! Не, убит на Околчица! Не, убит на Милин камък! Не, другаде е било, защото ако беше убит по тези височини, поне трупът му щеше да бъде намерен. Когато няма яснота, има почва за различни предположения и спекулации…

Една от версиите е наистина ужасна за националното ни достойнство, защото според нея Христо Ботев е убит не от турци, а от българин или българи. Слава Богу, това не е доказано, но не е и категорично опровергано. Няколко български правителства от далечното и по-близкото минало са назначавали комисии за изясняване на фактите, но мистерията не е разбулена. Предположенията се свеждат до три хипотези.

Първата е на назначената от Министерството на просветата комисия, в която е участвал литературоведът Леонид Спасов. Заключението й е, че Ботев е застрелян от неизвестен българин или българи, за да бъде ограбен. Комисията обаче не е предоставила доказателства за това твърдение. Втората хипотеза е категорична, че Ботев е убит от „вражески турски куршум“. Тя е на БАН и е възприета като официална от българската историческа наука. Автор на третата хипотеза е ботевият четник Никола Обретенов, син на легендарната революционерка конспираторка баба Тонка от Русе. Според Обретенов Ботев е загинал от „неприятелски“ куршум, изстрелян от неизвестен стрелец. Хипотезата на БАН се гради на разказа на Захари Стоянов и неговата биография на Христо Ботев. В биографията, в пункта за смъртта на войводата, авторът е вмъкнал показанията на Никола Обретенов. Разликата между втората и третата хипотеза е само в това, че докато във втората хипотеза се говори определено за „вражески турски“ куршум, то в третата се говори за „неприятелски“ куршум. Под „неприятелски“ Обретенов може да подразбира турски аскер и башибозук. Но ако не е бил много сигурен, може под „неприятел“ да е имал предвид и някой четник или друг българин, който по някаква причина е бил враг на войводата Ботев.

Като най-достоверна версия, въпреки неяснотата, се приема третата хипотеза, т.е. тази на Никола Обретенов, който е бил очевидец на Ботевата смърт. Прави впечатление, че сам Обретенов е избегнал да окачестви куршума като „турски“. Съзнателно или не, той никога и никъде и в другите си писания не споменава тази дума. Учени допускат и четвърта хипотеза, според която Никола Обретенов може да има лично отношение към смъртта на Ботев, пише изследователят на версиите за кончината на Ботев Илия Стоилов в Bolgari.net.

 В „Спомени по българските въстания“ Обретенов разказва как след прекратяването на третия последен бой с турците четата тръгнала да бяга. Ботев, той, Апостолов и Перо седнали да се съвещават зад една скала какво да се прави по-нататък. Оформили се две становища. Едното - няма смисъл да се продължава борбата и затова четата трябва да премине в съседна Сърбия. Второто - да се продължи борбата, за да се помогне на въстаналия народ, а и нали са тръгнали да мрат за свободата? Ботев е поддържал първото решение. Според него при безнадеждната обстановка четниците трябва да тръгнат на Запад, за да се спаси каквото може от четата. И поемат пътя на запад. Това личи от думите на Перо, цитирани в мемоарите на Обретенов: “Ботйов, ако ти направиш това, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!“. Ботев замълчал, после се изправил в цял ръст над скалата, за да види „накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата“. В този момент гръмнала пушка и Ботев политнал назад и паднал на гърба си. „Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелски куршум, без да каже нито дума — само изхърка“, пише Обретенов. Няма яснота кой е стрелял в момент, когато сражението с турците е било преустановено и турците и българите се били оттеглили на отдалечено разстояние от фронтовата линия. Близо до заседанието били „момчетата“, към които Ботев се опитал да погледне в настъпващата тъмнина. Тогава кой е неприятелят на Ботев? Именно оттук нататък започват предположенията. Участниците в съвещанието, които са очевидци на смъртта на войводата, не са предприели оглеждане на околността за откриване на стрелеца и за предотвратяване на нови покушения. Ето какво са направили: „Останахме поразени като от гръм. След няколко минути се окопитихме. По съвета на Перо прибрахме всичко от Ботйова, което можеше да покаже, че е войвода, за да не се гаврят с него неприятелите… Наведохме се и го целунахме по челото. Оставихме скъпите му останки на произвола на съдбата, за да се изпълнят собствените му думи: «В редовете на борбата да си найда и аз гроба!».