Когато жената беше другарка  

„Жената е другар! Жената е човек! Жената е майка!“. Тези гръмки слова изрича Георги Димитров на пленум на Българския народен съюз през 1946 г.
През 50-години „жената-другар“, както я нарича Георги Димитров, излиза от кухнята и навлиза в обществения живот. Оставя полето и тръгва към града. Получава професия. Индустрията разчита на нея. Поставя обществените интереси пред личните.

Ражда се и месечно женско списание. „Другарките“ от кориците са пример за подражание. Представят жената като „строителка на комунизма“, самостоятелна и независима от мъжете.

Престижно е социалистическата жена да работи в завод, в ТКЗС или в лаборатория.

„Жената-човек“ следи модата. Облича се подобно на съпруги на социалиднически партийни лидери. Модата отвъд Желязната завеса ѝ е чужда. Ходи на почивка и пуши цигари.

„Жената-майка“ има по-малко деца, отколкото е имала преди, защото сега тя работи. Отглежда децата си в новите социалистически жилищни комплекси. Пазарува продукти от НАРКООП и НАРМАГ, а стоки за децата – от ДЕТМАГ.