Как репетирахме „спонтанните“ манифестации за 9 септември

Всички помним прословутите манифестации, на които бяхме длъжни да ходим по времето на социализма и да скандираме лозунги от рода на „КПСС-БКП!“, „Вечна дружба!“ и прочие пропагандни клишета. Всяко шествие си имаше челен лозунг. Примерно на 1 май - „Да живее 1 май – празникът на труда“. Предприятията пък носеха плакати с надпис: „Изпълнихме плана за 9 месеца“. На най-голямата манифестация – тази за 9 септември, челният лозунг беше „Слава на КПСС“.

Всичко това обаче се правеше с предварителна подготовка и репетиции. Така беше и в училищата. Кое беше смешното и абсурдното? Уж отиваме да манифестираме спонтанно и да възхваляваме определено събитие като деветосептемврийската революция или Великата октомврийска социалистическа революция, а в същото време репетирахме дни преди това, а понякога и две седмици. В училище например това се правеше всекидневно в междучасие или след часовете, когато се маршируваше, докато се постигне синхрон. Челната колона на строя беше много важна. Имаше и спортни изпълнения. Всяко училище си имаше някаква идея как да се открои пред партийните големци, имаше си и сценарий на цялата манифестация. Усърдно репетираха и участниците в духовата музика, която предвождаше училището.

И учители, и ученици изпитваха голяма досада от въпросните задължителни репетиции. Имаше и такива, които гледаха да се скатаят. А учениците все не проумяваха защо трябва да репетират нещо, което би трябвало да е спонтанно.

От ръководството на училището, всеки класен ръководител и най-вече комсомолските активисти оказваха строг контрол върху присъствието и на репетициите, и на самите манифестации и следяха някой да не отсъства. В противен случай имаше строго мъмрене.
 
Весела Попова, Варна