И царят, и комунистите преследвали генерал Крум Лекарски  

Генерал Крум Лекарски е роден на 5 май 1898 г. в Кюстендил. Името му, заедно с това на ген. Владимир Стойчев, се свързва най-вече с възхода на българския конен спорт през 20-те и 30-те години на миналия век. Той е най-титулуваният български жокей за всички времена. Отявлен републиканец и борец срещу манархията, след 9 септември Лекарски е хвърлен в лагера „Белене“.

В училище бил известен с прякора Круме Формулето, което на местно наречие означавало „премятащия се“. Бил отличен гимнастик и акробат.

През 1918 г. завършил Софийското военно училище. Любовта му към конния спорт се дължи на срещата му с Владимир Стойчев. „Аз започнах да уча ездата още през 1918 г. в Добруджа, където се озовах като офицерски кандидат в ескадрона на поручик Стойчев“, спомня си той. Първото му официално участие в състезание е през 1919 г.
На олимпийските игри в Париж през 1924 г. България е представена и от двама жокеи – кап. Владимир Стойчев и пор. Крум Лекарски. Те пътуват за игрите в „конския вагон“, спят на сламата и масажират краката на конете си, за да не загубят поради неподвижност гъвкавостта си.

Владимир Стойчев пише в спомените си: „След изпитанието по обездка председателят на журито генерал Детруа потърси поручик Лекарски и мен и изказа пред нас възхищението си от нашата езда. Същото сториха шведският и швейцарският представител на журито. Председателят ми съобщи, че ме е класирал на първо място, а поручик Лекарски – на трето.“

Тъй като според правилника ездачът заедно със седлото няма право да тежи по-малко от 75 кг, а пък Крум Лекарски и Владимир Стойчев след здравото „постене“ по време на пътуването били свалили по 2 кг от теглото си, трябвало да поставят още оловни плочки на седлата си според регламента. И поради това, че нямали такива у себе си, били принудени да натъпчат джобовете на бричовете си с дребни камъчета! Фатална се оказала обаче липсата на български подковач. Френският така „добре“ им подковал конете, че още в началото на втората дисциплина – стипълчейза, конят на Крум Лекарски – Войвода, загубил едната си подкова. Тази подробност провалила реалните шансове на българските ездачи за челно класиране. Въпреки това отзивите в пресата са блестящи.

Между игрите на VIII и ІХ олимпиада в Амстердам се редят множество състезания у нас и в чужбина. Лекарски набира все по-голям опит в овладяването на конноспортното изкуство. На международните състезания в Люцерн (Швейцария) той се класира на почетното пето място в конкур-ипика.

На ІХ олимпийски игри в Амстердам отново малшансът го лишава от отлично класиране. През нощта е валял силен дъжд и теренът за кроса бил силно овлажнен. Крум Лекарски преодолява всички препятствия, докато стига до четвъртото преди края на паркура. В устремен галоп към него конят му Павел се подхлъзва по разкаляната почва и загубва необходимата инерция за набиране на височина. С неимоверно усилие Лекарски успява да не допусне отбиване (конят да заобиколи препятствието), но при самия скок Павел се спъва, премята се и пада върху изхвръкналия от седлото ездач. Крум Лекарски си спомня:

„Бях минута-две в безсъзнание. Павел се изправи и покорно чакаше да го възседна. Към мен се притекоха чуждестранни офицери, за да ми помогнат да се изправя. Извиках с малкото сили, които ми оставаха: „Не!“ Според тогавашния правилник оказаната помощ на ездач, независимо от обстоятелствата, се наказваше с декласиране. Отпаднех ли аз, отпадаше и отборното класиране. Как можех да допусна подобно нещо? Не знаех точно какво ме бе сполетяло. Само едно ме вълнуваше – да възседна. Но как, след като левият ми крак бе неподвижен. Удължих стремето, опрях се на десния крак и оттам се издигнах на ръце на седлото. Успях!“.

Окопитва се със строшен таз в болницата. В стаята му влиза група чуждестранни военни в официални униформи и застава за почест пред леглото му.

Само година след злополуката в Амстердам Крум Лекарски се явява на престижния международен турнир през 1929 г. в Аахен (Германия) и го спечелва безапелационно отново с коня си Павел и в обездката, и в кроса! Така той станал победител в турнира по всестранна езда.

Следват Балканските конноспортни състезания през 1930 г., на които пак печели първото място. През лятото на същата година печели първо и трето място в Цариград. В същата година отново печели първото място на турнира в Аахен с кон Озорон. Немският журналист Густав Pay да възкликва: „Ротмистър Лекарски е най-големият състезател в Европа. Той е най-добрият в света.“

И тъкмо когато Крум Лекарски и Владимир Стойчев започват усилената си подготовка за олимпиадата в Мюнхен през 1936 г., 19-томайският преврат от 1934 г. лишил страната ни от участие в игрите. Междувременно Крум Лекарски е завършил Висша военна академия през 1932 г. и се впуска в политиката: „Към казионния военен съюз се отнесох отрицателно. Знаех, че съществува нов военен съюз, в който членуват млади офицери с републикански убеждения. Влязох във връзка с тях и по-късно приех да бъда член на този съюз. Едно ме вълнуваше над всичко останало – свалянето на царската власт.“

През 1935 г. е уволнен от армията и на два пъти интерниран – през 1936 г. в Ивайловград и през 1937 г. в Девин. Установява контакти с членовете на БРП Петър Вранчев, Станке Димитров-Марек, Цвятко Радойнов, Емил Марков, Добри Терпешев. Съпругата му Надежда Лекарска си спомня: „Обстоятелството, че Крум се ожени за еврейка в разгара на расовата ненавист, засаждана и разпространявана от тогавашната власт, е едно допълнително доказателство за това, че бе лишен от предразсъдъци и че ненавиждаше нечовешкото.“

На 9 септември 1944 г. Крум Лекарски блокира с пионерно-щурмова дружина Централната софийска гара, Подуене и Захарна фабрика. Произведен е в чин генерал-майор, а след това – в генерал-лейтенант. Назначен е за първи помощник-министър на войната.

През май 1951 г. прочутият шампион и талантлив офицер е арестуван. Обвинен е в шпионаж в полза на Англия. Мъчат го нечовешки и го карат да подпише документ, че признава вината си. Отказва. Следствието продължава година, оттам в Белене. Още две. После е освободен и реабилитиран.