Главорези искали да убият Елин Пелин  

За рождената дата на Елин Пелин се говори рядко, защото тя съвпада с годишнините на друг един велик българин - Васил Левски. Така писателят на селото винаги остава в сянката, хвърляна от величавото дело на Апостола на свободата.

Димитър Иванов Стоянов, каквото е кръщелното име на Пелинко, е роден на същата дата – 18 юли, в близкото до София Байлово. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село. Това е и причината литературните историци и критици да го нарекат „певец на българското село“.

Всъщност има цели отрязъци от биографията на Елин Пелин, които са малко известни или дори съзнателно премълчавани. Широката аудитория например почти нищо не знае за поета. Не знае нищо за огромната му роля по спасяването на българските евреи. Не знае, че след 9 септември 1944 г. срещу писателя е направен опит за покушение от главорези, които започнали да си разчистват сметките с интелектуалците в мътните години на саморазправа. Не знаем, че той многократно е канен в политиката, предлагани са му министерски постове, но той винаги отказва. Всъщност се пенсионира като обикновен уредник на музея на "Иван Вазов". Близък приятел е с цар Борис Трети, но никога не е искал нещо от него. Освен да се застъпи за спасяването на евреите. Самият писател месеци наред крие в дома си еврейски семейства, за да ги спаси. Сред тях е и семейството на поета Валери Петров. 

В спомените за баща си неговият син Боян Иванов споделя: „Баща ми казваше, че най-щастливите му мигове са, когато е бил със семейството си. С децата си, съпругата. Водеше ни постоянно на разходки. Беше толкова хубаво, че го помня, все едно беше вчера.“
Елин Пелин нямал престижно образование, но цял живот се учил сам. Бил от тези, които умеели да разбират света. Видял го от баща си Йото Варджията, който пробвал да променя живота, като прави керемиди, тухли, проекти за ветрени мелници, а накрая - и училище в собствения си дом.

Видял го сред народа, за който имал милостиви думи, дори описвайки най-големите му недостатъци.

Елин Пелин бил много снизходителен към човешките слабости, макар че много страдал, като виждал съществуващата неправда. Просто болезнено преживявал всичко. Неговата мечта и неговият идеал били да има повече хора с добри сърца, открити към земята, към природата, към родината, един към друг.

Боян си спомня, че никога не са живели богато, но пък винаги са имали много приятели. Сутрин наминавал поетът Атанас Далчев, а вечер - вечният разсеян шегобиец професор Александър Балабанов.

Приписват един афоризъм на Елин Пелин: „Ако в България някога се роди гений, то той ще бъде геният на завистта”. По този повод проф. Балабанов му казвал: „Е, Пелине, много суров си“.

Истина е, а не мит, историята за това как по време на бомбардировките писателят хукнал из софийските улици, за да спасява стъкленицата със сърцето на Вазов. През това време изгорял собственият му архив. Били онези времена, когато приютили няколко еврейски семейства в дома си.

„Ние две еврейски семейства тука пазихме. Имаше един период, в който, като им беше разрушена къщата от бомбардировките, дойде семейството на Валери Петров. Те живееха тук, в нашия дом. Татко отдели стаи, за да могат да се приютят. Според мен той направи много за спасяването на българските евреи. И в това отношение аз се изненадвам, че много малко така се говори, то не е и необходимо да се парадира, като направиш нещо добро, но си спомням, че той тогава е искал извънредна среща с цар Борис и е поставил много остро въпроса за спасяването на евреите, и ни разказваше, че царят употребил израза: „Тези мои копои съвсем се забравиха! Трябва да направим нещо“. Това разказва синът на Пелинко, Боян, който също през целия си живот е бил скромен радиоработник.

Един от най-облачните периоди от историята на семейството обаче настъпил след 9 септември. По къщите плъзнали главорези, които си разчиствали сметките с интелектуалците. Твърди се, че планирали да убият писателя, но объркали адреса. Станала грешка. За тази история никой не иска да си спомня.

Самият Боян Иванов не е сигурен в подробностите. Говори се, че върлуващите комунистически банди влезли в къщата на съседа Боро Зевзека и го убили вместо Елин Пелин. Пелинко много страдал от зверството и това до голяма степен съкратило живота му. Той се надявал и вярвал, макар да казвал: „Може би наивна е моята вяра, че доброто все пак ще надделее, то ще победи над злото“. Смятал, че основното нещо, което нашият народ трябва да има, е да чете повече, да е просветен, защото когато човек е с по-широки познания, когато е чел литература, тогава и резултатите ще са по-добри. Той на това се надявал, може би малко идеалистично, малко наивно, но вярвал, че това ще стане един ден.

Малко преди да почине, Елин Пелин приклекнал и целунал земята. Просто се бил просълзил с някакво умиление към родната земя. Така с умиление разказал, че си отива спокоен от този свят, защото не оставя дългове на близките. Платил бил и последната сметка на ипотеката, която имал.