Бях бригадир в Димитровград    

Когато бях студент във Великотърновския учителски институт, участвах като бригадир в Димитровград. В продължение на 35 дни (толкова беше смяната), давахме своя труд в изграждането на града. Беше славно време на възторжен младежки труд. Нашето поколение построи България – фабрики, заводи, градове, проходи, шосета, жп линии. Днес повечето от всичко това е потънало в забрава. Само Димитровград все още носи името си и ни напомня за хилядите бригадири, строили както него, така и цяла България. Получените документи, които са част от моята младост, все още ми напомнят за онова славно време.

По-късно през годините горях от желание да посетя града и местата, където сме работили. През 80-те на миналия век бях учител в ОУ „Проф. П. Н. Райков“ в Трявна. В това време усилено се говореше за успехите на ОУ „Л. Каравелов“ – Димитровград. В чест на патронния празник на училището ни всяка година провеждахме екскурзия из страната. Този път решихме да отидем в Димитровград, където да обменим опит с горепосоченото училище. Там ни посрещна директорът Митьо Пеневски. Дълго ни разказва за постигнатите резултати. Сключеният договор с Института за повишаване на квалификацията на учителите в Стара Загора много им помагнал в пряката работа. Срещнахме се с учителите и обменихме опит с тях. С голям интерес изслушахме разказа за новата технология в училището. Създадена бе вътрешна кабелна телевизия. От специално студио се подават радио и видеосигнали до класните стаи и кабинетите, което улеснява работата на учителите.

На другия ден разгледахме града и местата, където сме работили като бригадири. Изненадани бяхме от големите белосани сгради и чистите и красиви улици. Впечатлени бяхме от двупосочната въздушна линия, по която се движеха вагонетките, натоварени с материали на циментовия завод „Вулкан“ в края на града. Отпътувахме за Трявна с отлични впечатления.
 
Пенчо Пенчев, Трявна