10 любопитни факта за Иван Вазов  

Годината е 1850-а, а денят – 9 юли. В Сопот в средно заможното семейство на Минчо Вазов се ражда малкият Иван Вазов. Бащата е търговец, радетел на движението на младите. Той стои твърдо зад идеите на българското Възраждане, а по-късно подкрепя и идеята за националното освобождение на България. Съба Вазова – майката на Иван Вазов, е българска поетеса, писателка и председател на женското дружество „Постоянство“.

Ето десет любопитни факта за патриарха на българската литература.

1. Синът на чорбаджи Минчо

Израснал сред дивната природа, Иван Вазов още от дете се възхищава от неповторимите гледки, изпълва се с благоговение пред величието на Стара планина и истински обиква българското. Строгата патриархална атмосфера, която цари в дома му, изгражда неговия характер.

Минчо Вазов е жестоко заклан от турците, които нападат и опожаряват Сопот през 1877 г. по време на Руско-турската война. Тогава е убит и братът на Вазов – Михаил.

2. Дебютът

През 1870 г., когато Вазов е на 20, излиза първото му печатано произведение – стихотворението „Борба“ в „Периодическо списание“ на Браилското книжовно дружество. През 1872 г. издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение.

3. Наследството

Иван Вазов е наричан Патриарх на българската литература. Той има над 22 тома творчество и неизчерпаема творческа сила. Вазов твори в трите литературни рода с изключително жанрово разнообразие. Доразвива и обогатява съществуващите преди него литературни жанрове, но създава и нови. В лириката: стихотворение, елегия, ода, сонет, балада, поема. В епоса: разказ, повест, роман, очерк, пътепис, фейлетон, публицистика.

Вазов е автор на първия български фантастичен разказ – „Последният ден на ХХ век“, останал и единственото му фантастично произведение.

4. Берковският съдия и кучето

От март 1879 до септември 1880 г. Иван Вазов е председател на Берковския окръжен съд. Интересно за неговата съдийска кариера се оказва делото за кучето на Михаил Първанов, което умъртвило 19 от агнетата и яретата на Еленко Атанасов.

Решението по делото е прецедент за съдебната система. След дълго изслушване на свидетели съдия Вазов диктува решението си: „Кучето на Михал Първанов да се убие…“
5. Борбата за нова България

Още в пловдивския си период Иван Вазов взема дейно участие в обществения и културния живот на Източна Румелия като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. През 1884-1885 г. е подпредседател на Областното събрание от същата партия.
След падането на Стамболовия режим и възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител от Казанлък през 1894 и 1896 г.

6. Министър

От 7 септември 1897 до 30 януари 1899 г. Иван Вазов е министър на народното просвещение в третото правителство на Константин Стоилов. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 г. отново е депутат в V Велико Народно събрание.

7. Жените

Първите любовни трепети поетът изпитва едва на 19 години към 30-годишната Катерина. Катерина е покръстена еврейка, а мъжът ѝ Васил Кьорооглу я е грабнал от Солун, като сам, оставайки да работи във Влашко, е поверил грижата за нея на родителите си.

Според мнозина голямата любов на Вазов е Зихра. Тя е била жена на турски бей, който пиян се удавя. След това неин покровител става руски офицер.

Първата истинска любовна драма на Вазов е с българката Пелагия. Пелагия била изключително красива и фатална жена, а страстта на Вазов към нея е вулканична. Тя обаче приела брачното предложение на руски полковник и разбила сърцето на поета. Той дори мислел да посегне на живота си след края на връзката си с нея.

Вазов минава под венчило с племенницата на митрополит Климент (писателят Васил Друмев) – Атина Болярска. Бракът им продължава едва 15 месеца. За неговия крах съвременниците винят майка му Съба, но самият Вазов отрича това. Разводът между двамата отнема 30 години.

И накрая идва последната и най-голяма любов на Вазов – Евгения Бончева-Елмазова, с литературен псевдоним Евгения Марс. Техният роман продължава 16 години – до самата смърт на поета през 1921 г. Когато се срещат, тя е на 28 години, а той на 55. Евгения е омъжена за първия български дипломиран зъболекар д-р Елмазов и майка на двама синове. Той ѝ посвещава лирическия цикъл „Трендафилите“.
 
8. Признанието

През 1895 г. Иван Вазов става носител на „Орден за гражданска чест и заслуги“. Увенчан е и с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска беседа“. През 1896 г. е награден със златен медал за наука и изкуство. През 1917 г. е номиниран за Нобелова награда за литература.
От 21 октомври 1920 г. е почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1920 г. става първият носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий с лента и звезда“. Става носител на неприсъждано никога повече звание „Народен поет“ с указ на парламента, подписан от Цар Борис III. През 1920 г. става почетен гражданин на София и почетен член на БАН.

9. Смъртта

Иван Вазов издъхва в семейната трапезария от масивен инфаркт в ранния следобед на 22 септември 1921 г.. Сърцето и мозъкът му са затворени и съхранени в стъкленици, тялото е балсамирано и изложено за всенародно поклонение в храма „Света Неделя“ от 24 до 28 септември.

10. На негово име

Името на Иван Вазов носи морският нос Вазов на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.
Иван Вазов е изобразен на банкнотата от 200 лева, емисия 1992 г., която е в обращение от 1 ноември 1992 до 31 декември 1999 г.
Името на Иван Вазов носи Народният театър от 1976 г.