Тези дни попаднах на студентската си книжка от времето на соца. Докато я разглеждах, ми направи впечатление едно безумие, на което сме били подложени ние – студентите от онова време. Слушали сме лекции и сме държали изпити по история на БКП, политикономия, гражданска отбрана – ОЗННС, диамат и истмат, научен комунизъм и накрая държавен изпит по марксизъм-ленинизъм. Това бяха изключително тежки и трудни изпити с огромен по обем материал, с лекции и упражнения, които трябваше да се посещават. Неявяването на лекции обикновено означаваше недопускане до изпит.
Във всеки ВУЗ си имаше съответната катедра с преподаватели по тези дисциплини. Спомням си с каква неприкрита ирония и омраза преподавателят по диамат говореше за Желю Желев и неговата книга „Фашизмът“. Само че вместо да ни отблъсне, той ни заостри любопитството към нея. Спомням си, че преподавателят по история на БКП имаше чувство за хумор и умееше да ни разсънва понякога с някое словесно попадение. Но това са шест изпита, които сме държали, готвили сме се за тях, треперили сме, ходили сме на лекции. Абсолютно безсмислено загубено време, енергия, предизпитно напрежение. Върхът беше държавният изпит по марксизъм-ленинизъм.
Празноговоренето беше не само на мода, но и високопарно. Днес ми е чудно дали тези хора наистина са вярвали в това, което са преподавали, или просто са си вадили хляба.
Кирил Биков, Пловдив
1 коментара
Дали не лъжеш
2020-02-03 21:09:32
Отговори
В кое време и какво си учил не знам, но като гледам списъка от философополитически науки, които си изредил е било преди мен. И кой 60-70години е чувал за фашизма на жельо, ха, ха, то ти си лъжец. Хубаво е да видиш кога е правил анализа , кога е защитена и кога публикувана. И ако не бяха сорос и компания със сдс едва ли би чул за него. Да не говорим за патоса по книгата и разочарованието след прочитането й. Болна работа. Г-не, имаш проблем, и то не с това, което е трябвало да учиш, а това че нищо не си научил. А лъжата с жельо я запази за по чашка в кръчмата.