С перо и бележник и Вазов е на първата линия

През ноември 2015 г. се навършват 130 години от началото на Сръбско-българската война. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия крал Милан, воден от шовинистични подбуди и подтикван от Австро-Унгария най-вече, започва подготовка за война срещу България.

По границата с България месеци преди началото на войната има провокации от страна на сръбски войници. Главната дейност на сръбската агитация е насочена към Цариброд, Трън, Брезник и Видинския край.

Политиката на мегаломания, от която е обзет крал Милан, води до война с България, която според негови думи станала много силна след Съединението и „нарушавала баланса на Балканите”. В предсмъртната си изповед във Виена пред неговия личен лекар от времето на Сръбско-българската война, д-р Владан Джорджевич, той казал: „Ние трябваше да заграбим повече територия!”. Само че не се получи и толкова

бленуваното кафе на крал Милан остана неизпито в София

Сръбско-българската война е известна още като „войната на капитаните срещу генералите”, започнала на 2 ноември 1885 г. Войската на крал Милан, ръководена от генерали, удря в гръб младото Българско Княжество, чиито сили по това време са съсредоточени на турската граница. Войната е кратка и продължава само две седмици – от 2 до 15 ноември, през които българската войска печели убедителна победа.

Макар и кратка, сръбските войници успели да направят много поразии. В град Трън войниците от 2-ри пехотен сръбски полк на Моравска дивизия разрушават камбанарията на църквата „Св. Николай Мирликийски”, открадват от нея трите камбани, които трънчани си връщат след ръкопашна схватка из пътя. Откраднатите български топове в Трън българската войска намерила дни по-късно в Пирот, изоставени от „храбрите” войници на крал Милан.
 
В Пирот българите посрещнали княз Батенберг на площада, носейки го стотина метра на ръце
 
След края на войната тези българи били жестоко наказани, някои изпратени в затвора в Крушевац, а десетки други обесени на площада в „Тия бара” като назидание на останалите. Много тежка е била съдбата на пиротските българи, особено в годините след Берлинския конгрес (1878).

Населението с изразено българско самосъзнание е било подложено на унищожителна асимилация и затова напълно е разбираемо емоционалното посрещане на българската войска и княз Батенберг по време на Сръбско-българската война. Гражданите на Пирот се надявали, че градът им пак ще бъде приобщен към България и че пак ще могат да се чувстват пълноценно като български граждани. Само че надеждите им се оказали за пореден път попарени от намесата на Великите сили. Въпреки победата на България в тази война и въпреки агресията на Сърбия, Пирот пак е бил даден на нея. В периода между 15 ноември и 13 декември 1885 г. общинската управа на град Пирот е българска, като за кмет на града правителството в София назначава известния пиротски общественик и учител Спас Вацов.

Спас Вацов е бил близък приятел на Иван Вазов. Това разбираме от разказите в книгата „Спомени” (1893) на Вазов, в които описва събитията така, както ги е видял по време на Сръбско-българската война. За приятелството между Иван Вазов и Спас Вацов пише в непубликуваните си спомени и Петър Тошев Йосифов, братовчед на Спас Вацов, син на Тоша Вацов, чичото на Спас.

Като журналистка имах удоволствието да се запозная с близки роднини на Петър Йосифов, които живеят в София и които ми показаха и дадоха да прочета някои от саморъчно написаните спомени на Петър Йосифов, свързани със Сръбско-българската война от 1885 г. Използвам възможността да цитирам за вестник „Над 55” някои интересни неща от този период, свързани с войната и моя роден град Цариброд, в който семейството на Йосифов избягало след 1878 г. В спомените на Йосифов и в разказите от книгата „Спомени” на Иван Вазов намерих много съвпадения.
 
По време на боевете в Цариброд Вазов наистина е там
 
Остава да нощува две вечери в една гостилница в града. Споделя как на 13 ноември отишъл „със софийския учител Вацов на едно бърдо над Цариброд”, за да гледат как се провеждат военните действия. Подир обяд с Вацов гледали как княз Александър Батенберг се изкачвал с щаба си към бърдото, явно става дума за Нешков връх, което вече било превзето от българската войска.

На 14 ноември Вазов и Вацов потеглили с файтон към Пирот. На входа на града обаче се намерили под удара на сръбските куршуми. От разказа „Пред Пирот” (1900) разбираме, че Спас Вацов е назначен за кмет на Пирот. „Г-н Вацов бързаше да си заеме длъжността (тя бе поверена нему, бидейки пиротчанин) и да тури ред в работите на освободения град. Аз отивам само като любопитен, упоен още от патриотически възторг, зрител вчера на разбиването неприятеля в лозята на бърдото Погледище при Цариброд”.
В Сръбско-българската война взимат участие тримата братя на писателя, ген. Георги Вазов, който участва в боя при Цариброд, подпор. Михаил Вазов, който участва при боевете в Пирот, и Кирил Вазов, който участва като доброволец.
 


Първите стихове за войната са написани в Цариброд

Трябва да добавим и още нещо, свързано с Вазов и с толкова прочувствените му описания на Сръбско-българската война. В спомените на Петър Йосифов пише, че по време на престоя си в Цариброд Вазов нощувал в дома на неговия баща и чичото на Спас Вацов. Гостилницата представлявала къща в центъра на Цариброд с два входа, обширен салон и две стаи – едната за стопански нужди, другата за ковчежника.

Салонът по време на войната се превърнал в превързочен пункт за ранените, на които помагал Петър Йосифов със свои съученици. Когато княз Батенберг и министър Никифоров влезли в салона да пият кафе, домакините ги почерпили със сладко. На сутринта Вазов слязъл в салона на закуска и попитал присъстващите: ”Мога ли да ви прочета един стих, който снощи съм написал?”. Те казали „Да” и Вазов им прочел стиха:
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и „Лека нощ” навеки си казахте -
до втората тръба.
Явно Вазов по-късно си е донаписал стихотворението „Новото гробище над Сливница”, посветено на загиналите в боя войници. То е включено в стихосбирката „Сливница” (1886). Неслучайно през 1942 г. върху Паметника на българския воин в Цариброд (разрушен от сръбските власти през 1946 г.) е бил изписан стихът от същото Вазово стихотворение „Българийо, за тебе те умряха/Една бе ти достойна зарад тях”.

Зденка ТОДОРОВА