На 5 ноември 1953 г. министър-председателят и лидер на БКП Вълко Червенков и членът на Политбюро на ЦК на БКП Антон Югов откриват металургичния комбинат „Ленин” в Перник. Противно на днешната практика те се движат без абсолютно никаква охрана.
На тържеството присъстват Ангел Чалев и Тодор Антов. Двамата са там по право - участвали са в строителството на комбината. Но и двамата младежи планират да избягат от България през Гърция в САЩ. На 11 ноември Ангел и Тодор си получават месечните заплати и през Перник се отправят за Пловдив. Целта им е да се свържат с горяните, които да им съдействат да минат границата. По това време в планините се формират групи от
въоръжени противници на властта.
В Асеновград бежанците разбират, че горяните, които търсят, са арестувани. Налага им се сами да преминат браздата на 16 ноември. Заловени от гръцкия граничен пост, Чалев и Антов са закарани в Демирхисар.
Следствието се води от гръцки майор от специалните служби, който се интересува от ... откриването на пернишкия металургичен комбинат. Майорът разпитва българите за маршрутите и охраната на Вълко Червенков и дали може да бъде хвърлена бомба срещу него. Чалев посочва, че Червенков и Югов се движат свободно, като на тържеството Югов е минал на метър от него. Тази новина изненадва гръцките спецслужби.
Следващият разпит вече се провежда от шефа на американското разузнаване в Гърция. Чалев е обработен да убие Червенков. Американците знаят, че брат му работи в правителствения гараж и вози първите хора на държавата. Антов също приема да се включи в планирания атентат.
На двамата е наредено да се върнат на 27 ноември в България, да проучат всички подробности около дневния режим на Червенков, да хвърлят бомба срещу него и да го убият. След това на 8 декември ще могат да се приберат обратно в Гърция.
Оказва се, че
българската агентура
в Гърция вече е по следите на атентаторите. Разузнавачът Паскалев е внедрен в Центъра на западните резидентури в Гърция и предава в България подробностите по плана за убийството на Червенков.
Родните спецслужби работят по два варианта – да ликвидират на границата Чалев и Антов или да ги оставят да влязат в страната и тогава да ги арестуват.
Българската държавна сигурност се спира на втория вариант.
Чалев и Антов са прехвърлени у нас между селата Ново Ходжево и Кулата. Въоръжени са с по един пистолет с 30 патрона и три бомби. На гара Генерал Тодоров се качват на влака за София, но след потеглянето му Антов е задържан с обвинението, че е с нередовни документи. Ангел Чалев е оставен да пристигне в столицата и от гарата отива направо в дома на брат си Георги. Вербува го да работи за гръцкото разузнаване – Георги дава най-подробни сведения за всекидневните маршрути на Червенков. Всичко това прави срещу обещаните от Ангел 10 000 лева и костюм от английски плат!
Двамата братя стигат до партийния дом, където е кабинетът на Червенков. Правят оглед на място, обмисляйки в детайли атентата. Георги, който е телефонист в правителствения гараж, трябва да постави в колата на Вълко Червенков мощно и модерно взривно устройство
с часовников механизъм.
То ще се задейства при тръгването на колата с вожда, мощната експлозия ще разкъса тялото му. Само след няколко часа атентаторите са арестувани на местопрестъплението.
С присъда № 15 от 27 януари 1954 г. Ангел и Георги Чалеви са осъдени на 20 г., а Тодор Антов на 15 г. строг тъмничен затвор.
Куриозното е, че по време на процеса Вълко Червенков пожелава да разговаря с потенциалните си убийци. Той дори въздейства на прокурора да замени смъртните присъди със затвор с мотива:
“Не отивайте до крайност – това са млади хора!”
