В съдбата на Левски следа оставят и други жени, но не като романтичен идеал, а като съратнички в революционната му дейност. Сред тях е и сестра му Яна /Ана/ Начова, която го подкрепя във всичките му начинания. След като през 1864 г. Дякона се отказва завинаги от монашеството и остригва косата си, тя запазва кичур от нея и през 1907 г. я изпраща на министъра на Народното просвещение с идеята да бъде съхранена за поколенията.
Малко хора знаят, че сестрата на Левски живее в такава оскъдица след Освобождението, че се налага да моли за помощ Народното събрание.
Единствен Захари Стоянов се застъпва за нея. Така един от най-близките хора на Апостола на свободата прекарва живота си, скована от мизерия и нищета.
Списъкът на останалите жени, оставили отпечатък в дейността на Левски, никак не е малък. Сред тях са сестрите Неда, Тота и Гана Тачеви от Карлово, които често го укриват в дома си. В тяхната къща той не само съхранява революционни документи, но и стои преоблечен като жена, ако някоя любопитна съседка реши да погледне какво става зад прозорците... Нещо повече - ако някой влиза вътре, той веднага грабва хурка с вретено и започва уж да преде, навел глава и "задълбочен" в работата... На Неда дори хрумва идеята да преоблече Левски като бременна булка, за да го изведе по-лесно от града, а в останалото време обикаля, предрешена като дрипава бабичка, за да подслушва заптиетата на площада и да разнася документи.
Революционни книжа пренасят и съхраняват и други съгражданки на Апостола - Неда Маджарова и дъщеря й Мария, чиято къща също служи за скривалище. Ефросиния Цонева, Ана Кункова, Марийка Сиркова, Мария Ганева (която шие едно от знамената) са малка част от жените, рискували живота си заради Левски. Всички те следват мисълта на Апостола, че "да бъдем равни на другите европейски държави зависи само от нашите задружни сили".