Помните ли какво правехме в студените зимни сутрини едно време? Разхождахме се по къси гащета и потник из целия апартамент, защото беше топло навсякъде – и в кухнята, и в банята, че даже и в общите коридори.
Парното работеше толкова силно, че дори студеният въздух, който нахлуваше през кривата дограма, не можеше да се пребори с жегата, която излъчваха радиаторите. А не като сега – да греят едва-едва. Накрая на месеца плащах 17 лева – давах ги на „Топлофикация“ от все сърце. В интерес на истината парното дойде доста късно.
До Априлския пленум всичко беше на твърдо гориво – въглища и дърва. За осигуряване на отоплението човек трябваше да се запише още лятото в „Топливо“. Някъде записването ставаше и в профорганизацията.
Лошото беше, че някой път каруцата с кюмюра идваше в най-неподходящото време. Човек трябваше да си вземе един ден неплатен отпуск, за да пренесе топливото до избата. Някой път идваха комшиите да помагат, друг път се наемаха цигани. Първите 25 стотинки в живота си спечелих от едно пренасяне на въглища. За 15 стотинки си купих чаша лимонада, 10 ми останаха.
Малко по-сложно беше с дървата – първо трябваше да се нарежат. Имаше моторни резачки, имаше и резачи с ръчни триони. Когато на леля Надка ѝ идваха дървата, тя пращаше телеграма на Шерифа – майстор на рязането от циганската махала, който, естествено, нямаше телефон. Шерифа идваше след няколко часа и започваше.
Когато зарязахме къщите и започнахме да се местим в блокове, положението започна да се усложнява. Мазетата бяха миниатюрни, някои от тях нямаха прозорчета към улицата и кофите с въглища трябваше да се носят през дълги и тъмни коридори, след това да се качват по стълбите до апартаментите.
Имаше готварски печки, имаше и високи „пернишки“, и тричарки, и „циганско чудо“. Всяка сутрин преди работа печките се пълнеха, запалваха се с борина, после се духаше и т. н. Електрически печки още нямаше. При особени случаи някои пускаха котлони – те бяха с гол реотан.
Първите електрически печки бяха сиви или зеленикави, от здрава ламарина и имаха по два реотана един под друг. Малко по-късно пуснаха елпечка „Лъч“. Тя беше върхът на дизайна – небрежно клекнала, с асиметрични крачета. Реотаните често изгаряха и печката трябваше да се разглобява. Имаше и някаква партида гедерейски печки с огледален рефлектор – бяха красиви, но много слаби.
В началото на 70-те години пуснаха първите съветски вентилаторни печки. Малки, зеленикави, но струята топъл въздух се усещаше даже на два метра разстояние. Свалихме шапка на съветския технически гений.
Все още няма коментари