Част от политиката на репресии от страна на установения от съветските войски, комунистически режим в страната, е серията от политически съдебни процеси у нас срещу католически епископи, свещеници, монаси и монахини в периода 1950 – 1952 година.
Викенти Босилков е роден на 16 септември 1900 година, в село Белене. Получава образованието си последователно в семинариите в село Ореш и в Русе, след това при отците пасионисти в Белгия и Холандия. След като става част от ордена, приема името Евгений. Завръща се в България през 1924 г. и по същото време е ръкоположен за свещеник. По-късно специализира в Папския източен институт в Рим.
През 1946 г. Светият Престол го назначава за апостолически администратор на Никополската епархия, а година по-късно папа Пий ХІІ назначава Евгений Босилков за епископ на Никополската епархия.
Епископът отказва да присъедини Католическата църква към Отечествения фронт. Висши служители от дирекцията по вероизповеданията започват през 1952 г. активно да му отправят това предложение. По това време отговарящ за вероизповеданията в правителството е Карло Луканов, католик по майка. Евгений Босилков е канен на официални обеди в Дирекцията по вероизповеданията. Приятелски внушения за влизане в Отечествения фронт му прави и заместникът на Светия синод. От страна на Руската патриаршия в България пристига епископ Николай Крутицки, но въпреки всички увещания, Никополския епископ отказва подобно вливане.
След вълната от арести на свещеници през лятото на 1952 г., на 16 юли същата година е арестуван и епископа, като е обвинен за участие в нелегална католическа организация и шпионаж. Подложен бил на нечовешки мъчения. По време на Процеса срещу шпионската и заговорническа организация в България (29 септември – 3 октомври 1952 г.), действала в градовете София, Пловдив, Варна, Русе и Ямбол, като обвиняеми са привлечени 40 български граждани, от които 27 католически свещеници с висше богословско образование, обвинени н създаване на „шпионска и затворническа католическа организация в България“, работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания.
На 3 октомври същата година съдът произнася тежката присъда. Монсеньор Евгений Босилков е признат за виновен по две обвинения за „образуване и ръководене на нелегална организация, която си е поставила за цел да събори, подрони и отслаби народно-демократичната власт чрез преврат, бунт, метеж, терористични действия, общостопански престъпления и чужда военна интервенция“, както и за съобщаване и предаване в интерес на чужди държави на сведения от стопански, военен и политически характер, съставляващ държавна тайна. На смърт, чрез разстрел са осъдени Никополският епископ Евгений Босилков и отците – успенци Камен Вичев (преподавател по философия във френския колеж в Пловдив), Павел Джиджов и Йосафат Шишков, както и пълна конфискация на имуществото им. Смъртните присъди са изпълнени на 11 ноември 1952 г. в 23:30 часа, в Софийския централен затвор. Телата са заровени в обща яма, която умишлено е заличена, за да не се знае къде е гробът им. Екзекуциите на четиримата католически духовници, не са обявени официално до края на комунистическия режим. Останалите 36 подсъдими са с присъди лишаване от свобода (от 1 до 20 години) и пълна конфискация на имуществата им.
До 1975 година епископ Босилков се води като безследно изчезнал. Едва през 1998 г. българската държава съобщава на Ватикана, че католическия епископ е бил убит. На 15 март същата година, папа Йоан Павел ІІ, официално го провъзгласява за блажен в римската базилика „Свети Петър“. Празникът на блажени Евгений Босилков е на 13 ноември.
Този процес не е единственият в България, нито е извършен само у нас. Подобни фарсове се разиграват през същия период и в Чехия, Унгария, Румъния и Албания.
Все още няма коментари