Помните ли лексикона: Морето ще преплувам, сал тебе да целувам

Предлагаме ви любопитен текст от Владимир Стефанов, публикуван в списание „София“ през 1987 г. Статията е посветена на лексикона, който имаше огромна популярност сред учениците в онези години и беше нещо като фейсбука при социализма.
 
Искам да разгледам едно явление, с което всеки от нас се е запознал на даден етап от живота си. Става дума за лексикона: тетрадките, подвързани и украсени според вкуса на притежателя им, в които отговаряш на определени въпроси и залепваш нещо за спомен на собственика.
Условно можем да разделим лексикона на два вида. Първият „обикаля“ между учениците от прогимназиалния курс (IV-VIII клас), вторият е за учениците от VIII до X клас.

Първият вид лексикони носят характера и наивитета на създалата ги възраст, въпреки че в тях има шаблони, привзети от формата, наложила се при по-големите ученици. Предпочитанията на притежателите на лексиконите се движат към филми и филмови герои, музика, цветя, леки коли, дискотеки, футболни отбори, конкретни играчи. Освен това задължително фигурират въпроси за трите имена, месторождение, дата, година, месец и ден на раждането, зодиакален знак, брат, сестра, адрес и телефон. Към шаблона отнасям въпроси като: „Какво смятате за днешната младеж?“, „Понякога бихте ли избрали смъртта?“ и др.

При лексиконите от втория вид, които се попълват от ученици между VIII и X клас, се забелязва промяна в скалата на ценностната ориентация. Въпросите вземат все по-абстрактен характер, младите се интересуват от вечните проблеми на битието и личността. Все по-често се питат: Каква е представата ви за…? Въпросът, който при малките е формулиран: „Имате ли си приятал/ка/?“ – тук е видоизменен: „В момента имате ли си приятел/ка/?“. Междуличностните отношения в случая се поставят не на интимна основа, а на основата на дружбата. Друга група въпроси проверяват отношението към интимните изживявания. Дори при бегло сравнение между вида въпроси проличава по-зрялото отношение на по-големите ученици към моралните ценности, приятелството, любовта и към живота изобщо.

Графичното оформление на лексиконите също е твърде различно. При по-малките в украсата на лексиконите преобладават изрезки на герои oт комикси – Пиф, Херкулес, Малчо и други популярни герои от детско-юношески филми. Модерни са героите от „Междузвездни войни“, „Куклено шоу“, „Розовата пантера“, „Том и Джери“, „Зайчето и вълкът“ и др., привлекателни артисти като Лино Вентура, Жан Пол Белмондо, Брус Ли и др., както снимки и символи на известни естрадни състави и индивидуални изпълнители, популярни в момента.

В текстовете при по-малките преобладава романтично-сладникавото от типа на: „Печен картоф, отвътре суроф. Това е ученическата любоф“, „Спомен вечен в гащички облечен…“, „На небето има две звезди, това сме аз и ти“, „Тече река Амур, обичам те сладур“ и др… Стиховете, които са ученически фолклор, тематично разработват леко еротични или фриволни мотиви. Използват се образци с доста стара дата на създаване (използван от нашите баби, бащи и майки в ученическа възраст) – „Не искам боб, не искам леща, а искам с теб на среща“, „Любовта е кат копейка, дрънне, звънне и офейка“, „Морето ще преплувам, сал тебе да целувам“, „Ти си малка пойна птичка, осмокласна ученичка, не разбираш ли, че те любя и по тебе време губя. Твой непознат, но сериозен кандидат“. Преработват и нагаждат с променен текст песни и известни литературни произведения. Предпочетени са следните автори: Хр. Ботев, Хр. Смирненски, Н. Вапцаров; от песните – песните на ВИГ „Тангра“ и ВИГ „Сигнал“, на М. Белчев. Създават се интересни стихове по два до четири стиха – „Ах, любов, любов, ти ме вкара в Пирогов“, „Който не тича, той не пада, който не люби, той не страда“ и др.

При по-големите ученици текстът в повечето случаи цитира мисли и афоризми на известни личности, които служат като образец за поведение и отношение към действителността.

Явлението лексикон е трудно за дефиниране, не знаем къде да го причислим: към фолклора, литературата или кича, но е ясно, че то е звено в пътя на социализацията на личността,  дори може да се каже, че е път към по-сериозно лично творчество, към сериозното изкуство.