18-годишната Клара Айснер, която завършила Лайпцигската женска гимназия, не станала блестящ педагог, както се надявали нейните учители. Няколко месеца след като се дипломирала, девойката постъпила в редиците на социалдемократическата партия. Родителите ѝ били в шок и дори искали да я поставят под домашен арест. Но Клара се държала твърдо.
Нейният наставник, политическият емигрант от Одеса Осип Цеткин, така вълнуващо и описвал всеобщото равенство и братство, че девойката не можела да откъсне очи от него.
Той не бил красив, но привличал с мощта на интелекта си. Бил само четири години по-голям от Клара, но бил видял много.
Осип дълго време възприемал трескавия блясък в очите на Клара като пламенно увлечение по идеите на революцията. А когато разбрал, че девойката е влюбена в него, се опитал да ѝ обясни, че двамата са заедно не за да започват роман. Но Клара с типичния за младостта плам упорито искала своето. Все пак неслучайно я наричали Дивата Клара. Получила това прозвище от приятелите си от младежките години заради увлечението, с което защитавала идеите на революцията.
През 1880 г. Осип бил изгонен от Германия и отишъл във Франция. А Клара изпълнявала партийни поръчения в Австрия и Швейцария. Опитвала се да отиде при любимия, но получила разрешение да отпътува за Париж едва след две години.
Веднага открила Осип, нанесла се при него и приела фамилното име Цеткин, макар бракът им да не бил регистриран официално.
Осип нямал постоянна работа, но Клара не се страхувала от трудности. Родила двама синове – Максим и Костя, с две години разлика помежду им.
Работела на три места, като временно изоставила политическата си кариера, за да не гладува семейството ѝ. Била само на 32 години, когато Осип починал от туберкулоза, но изглеждала на 45.
След смъртта на мъжа си Клара с децата си се върнала в Германия. Заселила се в Щутгарт, където станала отговорен секретар на вестника на германските работници „Равенство”. Бюджетът на изданието не позволявал да бъде нает постоянен художник и затова Клара предлагала временна работа на студенти от Художествената академия.
Така се запознала с 18-годишния художник Георг Фридрих Цундел, който бил двойно по-млад от нея. Изгладнялата за любов 36-годишна жена изпитвала люта страст към юношата. Още повече че и той проявил интерес към нея. Възможно е Георг да е разчитал на краткотрайна необвързваща връзка, но Клара успяла да го задържи. Оженили се и бракът им бил напълно щастлив. И двамата имали стабилна работа. Живеели в просторен дом и били първите в целия окръг притежатели на собствен автомобил.
Но след 20 години брак Георг поискал развод. Влюбил се в младата Паула Бош, дъщеря на станалия по-късно известен в цял свят основател на компанията за производство на битова техника „Бош“.
Семейство Бош били съседи на Клара и Георг. По-късно се преместили, но продължили да поддържат приятелски отношения с тях. Художникът мечтаел да се ожени за възлюбената си, младата щерка на Бош, но жена му не го пускала, макар да разбирала, че на своите 58 години едва ли представлява интерес за 40-годишния си съпруг. В крайна сметка Георг все пак зарязал Клара и отишъл при младата Паула, макар разводът да бил официално оформен едва след 11 години.
Стареещата комунистка Клара Цеткин на срещите си с работещи жени вече не обсъждала победата на трудещите се над световния империализъм, а въпроси на пола и брака. Раздавала брошури с популярни обяснения на теорията на Фройд, засягала деликатни теми. Като разбрал за това, Владимир Ленин люто се вбесил. Време ли е сега да се занимаваме с разисквания за любов и ухажване, възмущавал се той.
„Светът на старите чувства и мисли пращи по шевовете. Прикриваните проблеми на жените излязоха на бяла свят”, възразявала Клара.
Петото, най-малко дете в семейството на богати полски евреи, Розалия Люксенбург пък била доста невзрачна. Непропорционална фигура, дребен ръст, че и куца заради вродено изкривяване на бедрата, тя била любимка на цялото семейство, но все пак израснала с купища комплекси. Може би това я накарало да се хвърли в политиката. Там на нея гледали не като на жена, а като на умен и надежден приятел.
През 1890 г. 19-годишната Роза, която вече била променила фамилното си име от Люксенбург на Люксембург, се запознала с емигранта от Литва Лео Йогихес (с нелегалното име Ян Тишка).
Неотразимият красавец пропагандирал идеите на социализма, но младата Роза се интересувала не толкова от тях, колкото от него. Била готова да забрави за революцията и да стане покорна съпруга. Но Лео, благосклонно приемайки ухажванията на поредната си фенка, набързо сложил Роза на мястото ѝ. Обяснил ѝ, че е привърженик на свободните отношения, а бракът е остатък от буржоазното минало. Романът с Роза слабо интересувал любимеца на жените, но го забавлявало сляпото преклонение на твърдата революционерка, която била толкова уважавана от съратниците си.
Непреклонната в политическите дела Роза пишела на любимия си удивително лирични писма. „Ако някога ми се поиска да сваля от небето две звезди, за да ги подаря на някого за копчета за ръкавели, то нека не ми пречат студенокръвните педанти и нека не ми говорят, размахвайки ми пръст, че внасям объркване във всички ученически астрономически атласи”, писала тя.
Едва след 16 години Роза намерила сили да скъса с Йогихес – омръзнала ѝ вечната неопределеност.
След като решила повече да не позволява личният ѝ живот да я разсейва, Роза се хвърлила с главата напред в работа. Активната ѝ дейност довеждала до това, че неведнъж се озовавала зад решетките. На един от процесите я защитавал юристът Паул Леви. И Люксембург не се сдържала. Съблазнила адвоката, който бил 12 години по-млад от нея.
Последната любов на Роза станал синът на приятелката ѝ Клара Цеткин - Костя. Разликата от 14 години във възрастта им отначало не смущавала никого. 22-годишният Костя бил вдъхновен от пламенните речи на Роза. А на нея ѝ се струвало, че на 36-годишна възраст най-сетне е докоснала женското щастие. След петгодишен бурен роман Костя решил да скъса с Роза. Със свойствената си упоритост тя се опитвала да задържи любимия. Майка му също го притискала, заставайки на страната на приятелката си. Но въпреки това Костя отишъл при друга. А Роза, окончателно разочарована от мъжете, напълно се посветила на политиката.
