Партийната книжка беше гаранция за успех в живота

По време на социализма да си член на Българската комунистическа партия, беше гаранция за успех в живота. Липсата на червена партийна книжка свеждаше до нулата шансовете ти за добра работа и високи постове в съответната професионална област. За офицерите в армията и полицията пък членството в БКП бе задължително. Заради големия наплив до партийните организации се свеждаха допустими бройки за приемане в партията. Всеки кандидат трябва да получи поне 3 препоръки от по-стари комунисти. Моите родители не бяха партийни членове. А и нямаше как да бъдат, защото съседи бяха писали доноси срещу тях, че били неблагонадеждни и минавали за градска „буржоазия”. Едва ли не трябваше да се срамуват, че нямат работническо-селски произход. Затова и те никога не се доредиха до по-високи и съответно по-добре платени постове. Като „непартийци” бяхме абонирани за вестник „Отечествен фронт”, а не за официоза на партията „Работническо дело”. Печатният орган на ЦК на БКП беше важен инструмент на режима и основна пропагандна трибуна и в него се публикуваха всички важни партийни решения.

Тогава бях дете и мислех, че едва ли не сме „втора” категория, защото родителите ми не бяха партийни членове и не получавахме „Работническо дело”.

Както се досещате, в рода ни нямаше и т.нар. активни борци срещу фашизма и капитализма, чиито деца се ползваха с предимство за влизане в БКП. В различните категории влизаха осъдените на смърт, партизаните, политзатворниците и емигрантите в СССР, както и ятаци на участници в антифашисткото движение. За одобрение на кандидатурата се изискваха двама гаранти – свидетели на борческите заслуги. Мнозина обаче успяваха да си издействат приемане по втория начин и така да просперират в живота. Активните борци получаваха т.нар. народна пенсия, която бе много по-висока от пенсиите на народа. За тях имаше безплатни почивни станции, медицинско обслужване и безплатен транспорт, а децата им влизаха с привилегии в учебните заведения.

С две думи, моето безпартийно семейство не  успя да се дореди до никакви облаги по време на социализма. Не ходехме на почивки в луксозни станции, нямахме „връзки” за нищо. Сега съм горд, че в рода ми не е имало комунистическа номенклатура и че сме живели скромно, но почтено. Добре че тези времена отминаха безвъзвратно и нашите деца могат да живеят като свободни хора.  
 
С. Антонова, Русе