Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип, княз Преславски, Княз на България, Принц Сакс-Кобург и Гота, Херцог на Саксония е роден на 17 ноември 1895 г. в София. Роден една година след Княз Борис, Кирил е негов най-близък приятел през целия му живот. Детството на двамата братя минава по идентичен начин – едни и същи възпитатели, завършват заедно Дворцовата гимназия и Военното на Негово Величество училище. По-малкият брат завършва и Агрономия в Прага.
Княз Кирил Преславски участва като офицер за свръзки в Балканските (1912-1913) и Първата световна (1915-1918) войни. За участието си е награден съответно с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас и 1 клас. Става почетен адмирал от Германската имперска флота на 13 юни 1917г., инспектор на пехотата през 1935 г. и е произведен е в генерал-лейтенант от българската царска армия през 1938 г.
След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г., заминава с баща си в град Кобург, Германия, откъдето се завръща 8 години по-късно. Той не участва пряко в обществено-политическия живот на държавата. Прилага на практика агрономическите си умения в стопанствата при дворците „Врана“ и „Кричим“.
Става свидетел на венчавката между брат му цар Борис и Джована Савойска в Асизи през 1930 г.
Скоро след смъртта на брат му - цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил е избран за Принц-Регент от XXV-то НС, заедно с проф. Богдан Филов и ген.-лейтенант Никола Михов, на малолетния цар Симеон ІІ, първородният син на цар Борис III. Регентите полагат клетва на извънредно заседание на Парламента на 11 септември същата година. Противно на очакванията за известна политическа пасивност, князът се проявява като продължител на политиката на покойния Борис ІІІ.
В началото на септември 1944-та княз Кирил прави последен опит да спаси България - назначава за премиер Константин Муравиев и подписва обявяването на война на Германия. Ден преди това СССР обявява война на Царство България. На 9 септември 1944 г. е извършен държавен преврат. Същият ден княз Кирил и другите регенти за арестувани. След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. Народен съд - през януари-февруари 1945 г. - като "виновен" в сътрудничество с "фашистка" Германия и осъден на смърт, заедно с проф. Богдан Филов и ген.-лейтенант Никола Михов,
8 царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV-то ОНС, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов.
Княз Кирил и колегите му са разстреляни от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му, заедно с другите, било захвърлено в обща яма. Мястото веднага било заринато и заличено. До 1995 г. няма паметен знак, който да напомня за тях. Едва 50 години по-късно - през 1995 г. на Софийски централни гробища е поставен паметник в тяхна памет. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по която са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.
Награден е с Орден "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий".
Все още няма коментари