На този ден: През 1945 г. е разстрелян княз Кирил Преславски

През нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е екзекутиран княз Кирил Преславски - Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип, официално - Негово Царско Височество Кирил, принц Сакс-Кобург и Гота и херцог Саксонски. Престолонаследник е на българския трон от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 г. и регент на Царство България от 1943 г.Княз Кирил е роден на 17 ноември 1895 г. Завършва Военното училище в София.

Едва 17-годишен участва като офицер за свръзка в Балканската война (1912-1913), а после и в Първата световна война (1915-1918). За своите безименни подвизи в двете войни е награден съответно с военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас и 1 клас. На 39 г. става инспектор на пехотата (1935), след 3 г. получава пагони на генерал-лейтенант от българската царска армия (1938), едва на 21 г. е почетен адмирал от Германската имперска флота (13 юни 1917). Като цяло военната му кариера върви мудно – брат му цар Борис ІІІ става генерал-майор още на 24 г. (1918 г).

Още като млад княз Кирил си изгражда славата на неуморим софийски Дон Жуан. Той не се интересувал от потеклото на любовниците си и между тях често се срещали момичета, дошли в София от околните села. Принцът искрено ценял женската красота и не се спирал пред нищо, за да угоди на своите любими.

Според различни свидетелства той имал дълготрайни любовни отношения и с няколко принцеси от различни кралски дворове на Европа. Светската мълва го свързвала с германската красавицата Алиса Бломберг. Тя се подвизавала във висшето общество, а европейските аристократи плащали огромните й сметки в локалите, магазините и казината. Един от тях е самият принц Кирил.

След абдикацията на баща му Фердинанд на 3 октомври 1918 г. принцът заминава с него за Германия. През 20-те години записва да следва агрономство в Прага, но не успява да завърши, тъй като не смогва да съчетае нощния живот в казината и всеотдайността към интересните аграрни науки.

През 1926 г. Кирил се завръща в България, която искрено обичал. В Европа обаче принцът се увлякъл по автомобилизма. След като се прибрал в родината, той често е виждан със собствения си „Пакард“, който задължително карал сам.

Въпреки че само с една година по-млад от брат си и получил същото възпитание като него, Кирил се различавал коренно от монарха. Заклет ерген, любител на автомобилите и страстен картоиграч, Кирил се прочул като един от най-големите бохеми в царска София. Скромният и умерен Борис III не криел недоволството си от разгулния живот на брат си и често му се карал за това, че продължава да харчи пари в локалите в Берлин и Виена. Принцът обаче така и не пожелал да промени навиците си.

Скоро след смъртта на цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил е избран за Принц-Регент от XXV Обикновено Народно събрание заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, докато невръстният Симеон II навърши 18 години. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на 11 септември.

След преврата на 9 септември 1944 г. принцът е задържан и изпратен в Москва за 3 месеца. Там съветските служби първи снемат показания от българските политици. След това ги предават на българския „народен съд“, който им издава смъртни присъди.

Процесът е напълно политизиран в духа на онова време, когато съображенията и целесъобразността вземат връх над принципите на правото. Факт е, че Кирил никога не е вземал управленски решения в държавата. По време на своето регентстване Кирил отказва да се занимава с политика и оставя важните държавни дела на двамата си колеги. Затова той основателно никога не е допускал, че може да бъде съден и то на смърт.

Единствените сериозни обвинения се отнасят до неговото посредничество при закупуване от Германия на въоръжение и техника по силно завишени цени срещу порядъчна комисионна. Това е твърде възможно, тъй като Кирил всекидневно се изявявал в амплоа на машина за пилеене на пари и финикийските знаци никога не му достигат. Само че една присъда се основава на реални основания, а те липсват: България е във война с Германия и всички възможни доказателства са зад фронтовата линия.

В България арестуваният принц Кирил е държан в софийския хотел „Славянска беседа“. Преди ареста той често посещавал ресторанта на хотела и се забавлявал с многобройните си ухажорки. След 9 септември сградата на този хотел се превръща в едно от най-мрачните места на българската столица.

В „Славянска беседа“ Кирил е напълно изолиран. До него нямат достъп нито снаха му царица Йоана, нито сестра му княгиня Надежда. Въпреки това, докато е следствен, веднъж изненадващо принцът получава пакет, в който има няколко ябълки и препържени кюфтета. И до днес не е ясно кой е успял да изпрати този дар в последните дни на Кирил. Като възможни изпращачи на колета се спрягат имената на актрисата Надя Ножарова, на г-ца Мария Петрова и на още една дама от обкръжението на принца, която била известна само с псевдонима си Соня Хени. Сигурно е, че и трите дами били лудо влюбени в галантния аристократ.

На 1 февруари тримата регенти, осем царски съветници, двадесет и двама министри от кабинетите на Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов и 67 депутати от XXV народно събрание, включително и неговите председатели Христо Калфов и Никола Логофетов, са разстреляни в района на Централните софийски гробища. Мястото веднага е затрупано с купища сгур, заравнено и заличено. До 1995 г. няма никакъв паметен знак, който да напомня за тях.

На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по която са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.

/По материали в интернет/