Георги Димитров и Клемент Готвалд създават „Балкантурист“  

Държавно организираният туризъм в България е създаден скоро след идването на власт на комунистическата партия, като възникването му се дължи на неизплатен дълг на страната ни към Чехословашката република. В първите години след 9 септември 1944 г. в България е извършена национализация на частните предприятия и част от земите. Държавна собственост стават и някои чехословашки захарни заводи и електроцентрали. По този повод на една среща между Георги Димитров и Клемент Готвалд чехословашкият държавен глава иска тези предприятия да бъдат заплатени на страната му. Димитров обаче възразява, че на България са наложени твърде тежки репарации и няма възможност да отдели средствата. Готвалд изнамира хитроумно решение и предлага Чехословакия да бъде обезщетена, като страната ни приеме чехословашки туристи, които да почиват тук. Георги Димитров се съгласява и така се създава необходимостта от организация на туризма на държавно ниво.
Скоро след тази случка – на 6 януари 1948 г., е създаден и „Балкантурист“. За неговата дейност държавата му преотстъпва редица хотели в големите български градове. Най-голяма перспектива за развитие, естествено, има Черноморието. Още повече че основите на туризма там вече отдавна са положени. Морската столица Варна от години привлича летовници, съществува и курортът „Св. св. Константин и Елена“.

Още по турско време са правени опити варненското крайбрежие да се използва за почивка и лечение. В писмо на един руски пътешественик от онова време се описва как чорбаджии от морската ни столица наемали през лятото стаи в манастира „Св. св. Константин и Елена“, за да прекарат почивката си. Впоследствие, през 1908 г., възниква идеята там да бъде създаден и курорт. Той, както и Варна са основно посещавани с цел почивка от богати българи, евреи, арменци. В по-късни години, при застрояването на летовището, там е намерена и баня с шест вани, където привечер (вярвало се е, че по това време процедурите имат по-силен лечебен ефект) богаташите си правели бани със загрята морска вода за лечение на артрит и ревматизъм.

Първият хотел в летовището – сегашният „Прага“, е изграден, като върху сградата на стария манастир се пристроява допълнителен етаж. До 1912 г. в курорта е построена още една сграда с 12 стаи. Известно е, че през 20-те години на XX век там са летували румънци, турци, поляци и чехи. По тогавашни данни през 1927 г. летовището е посетено от над 38 000 туристи, от които 3600 от чужбина.

Крайбрежието на „Бисера на Черно море“ привлича и управляващите. През 1882 г. Александър Батенберг заръчва там да бъде построен дворецът „Евксиноград“, който му служи за лятна резиденция.

Неслучайно и първият хотел, изграден от „Балкантурист“, се прави именно на варненския бряг, в курорта „Св. св. Константин и Елена“.

Необходимостта от нов хотел на Черноморието се появява през 1948 г., тъй като съгласно договора с Чехословакия още същата година във Варна на тумби започват да пристигат туристи. Поради липсата на голям, удобен за целта хотел те биват настанявани по частни квартири.

В края на годината започва и строителството на новия хотел „Роза“, чието място е решено да бъде в близост до манастира „Св. св. Константин и Елена“. С трескава и упорита работа сградата е завършена и пусната в действие до следващия туристически сезон – лятото на 1949 г.

На плажа на хотел „Роза“ за първи път са въведени в употреба и чадърите – изработени специално от варненската корабостроителница. Още при откриването му обаче става ясно, че хотелът няма да успее да приюти многобройните туристи. Необходимо е да се построи още една сграда. Това е новият хотел „Одесос“, чието създаване е решено през 1950 г. За да може той да бъде готов още за лятото на 1951 г., в строителната дейност се включват и чехословашките летовници. Вторият и половината от третия етаж на „Одесос“ са изградени изцяло от чешките туристи.

През 1955 г. започва и истинското разрастване на курорта, наречен по това време „Варна“, а по-късно – „Дружба“. Изградени са редица хотели, ресторанти, спортни съоръжения и т.н. Разбира се, създадено е и местенце за почивка на важни гости. Това е хотел „Чайка“, в който отсядат български и чуждестранни управници, световноизвестни актьори, певци. Чести гости са Ламар и мистър Сенко.

Интересно е, че по онова време не се е смятало за задължително към всяка хотелска стая да има санитарен възел. Поради тази причина само стаите в хотел „Чайка“, които гледали към морето, били оборудвани с помещение с душ и мивка, а в останалите имало само мивка.

Към българския курорт започват да проявяват интерес и чужди туристически фирми. Сред тях „Дружба“ става известен като „Червената Ривиера“ – заради комунистическото управление на страната. В комплекса обаче няма много развлечения. Затова за летовниците са организирани екскурзии с каручки до близкия плаж Узункум – Дълъг пясък, където в момента се намира курортът „Златни пясъци“. Тогава мястото е диво и доста населено със змии.

Скоро обаче каручките престават да вършат работа. Налага се да се изнамерят нови транспортни средства. Един ден в хотел „Роза“ с нов автобус „Скания“ пристига група от шведската комунистическа партия по покана на българските другари. Шведите пребивават тук 15 дни и когато настъпва времето за заминаването им, предлагат срещу още 10 дни безплатен престой и осигурен влак до Швеция да подарят автобуса на курорта. Предложението първоначално е отхвърлено от управниците в София, но след кратък размисъл от тяхна страна идеята е одобрена. Така Варна се сдобива с една нова „Скания“, която става атракция за повечето жители на морската ни столица.
Към средата на десетилетието настъпва и дългоочакваната промяна в туристическия поток, в който първоначално са съветски, чехословашки, полски и унгарски гости. Появяват се западни туристи, с преобладаващ брой от ГФР.

Така възниква идеята да бъде изграден и голям български черноморски курорт. За целта е избрана местността Узункум, която съчетава на едно място дива гора и красив плаж. През 1956 г. е направена първата копка на новия международен курорт „Златни пясъци“.

Пред строителите обаче се очертава сериозен проблем – змиите. Местността се оказва буквално свърталище на десетки гнезда влечуги. Налага се да се намесят специалисти от зоологическата градина, които обикалят и с голи ръце ловят змиите. Те обаче не успяват да отстранят всички животни – при разбиването на варовиците в строителния процес изникват нови и нови кълба влечуги. Тук на помощ идва самата природа. Открай време се знае, че естествен враг на змиите са таралежите. Заради това 200-300 бодливи твари са внесени специално от Албания и пуснати из района. Скоро от влечугите няма и помен.

Постепенно се изграждат десетки хотели, докато през 1966 г. е завършен последният етап на строителството. С това начинание на практика се поставя началото на големия международен туризъм у нас. 

През 1974 г. пък е завършен основният етап от застрояването на комплекса „Слънчев бряг“. А в края на 60-те години се появява и третият наш голям морски курорт „Албена“.

По замисъла на „Балкантурист“ на юг от Созопол се е планирало строителството на т. нар. Южен черноморски комплекс, който включва и Приморско. Този проект така и не се осъществява.