Ген. Данаил Николаев отказал подкуп от 4000 златни наполеона

На неотдавнашния военен парад в София за Деня на храбростта и българската армия на Гергьовден бяха отново показани, а преди това и осветени, знамена реликви на българската войска от Третата българска държава след Освобождението ни от турско владичество. Сред тях бяха и флаговете на воинските части, участвали в Сръбско-българската война, започната от Сърбия три месеца след обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. България излиза победител, макар че съотношението на силите е 7 към 1 в полза на Сърбия. Само намесата на Австро-Унгария спасява западната ни съседка от пълен разгром и българска окупация.

Един от героите в тази победоносна за току-що създадената нова българска държава битка е генерал Данаил Николаев. По ирония на съдбата този славен български офицер участва през 1876 г. като доброволец в руско-българска бригада на страната на Сърбия във войната й с Турция. Има и награда за това от сръбското правителство. За Османската империя тази война е успешна, но тя предизвиква задълбочаване на дипломатическата криза на Балканите и военна намеса на Русия с краен резултат ограничени териториални придобивки на Сърбия и Черна гора, възстановяване на българската държава и окупиране на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария през 1878 г. В Сръбско-българската война девет години по-късно майор Данаил Николаев командва Източния, а след това и Западния корпус на българската армия. Този достоен офицер с право може да се нарече

„патриарх на българското войнство“,

категорични са военните експерти. Една от версиите защо е наречен така е, че когато вече на достолепна възраст генералът отива на лекар, един о.з. офицер в чакалнята става на крака, козирува и му целува ръка. “Господине, защо правите така, аз не съм владика?” Офицерът отвърнал: “Г-н генерал, вие не сте владика, но вие сте патриархът на българското войнство”.
Данаил Николаев е роден на 18 декември (стар стил) 1852 г. в Болград, Бесарабия, тогава част от Руската империя. Неговите предци са преселници от Търновско, напуснали родната земя след Руско-турската война от 1828-1829 г. Израства в патриархално семейство с шест деца, като той е най-малкият сред тях. Завършва Болградската гимназия ,,Св. св. Кирил и Методий” и на 19-годишна възраст постъпва като ,,волноопределющ” в 54-ти пехотен Мински полк. Само за няколко месеца способният и амбициозен младеж е произведен в подофицерски чин. След двегодишна воинска служба в руската армия Данаил Николаев е приет в Одеското юнкерско училище, което завършва през 1875 г. Завръща се в полка си в Кишинев, където е произведен в портупей-юнкер, а година след това – в прапоршчик (първият офицерски чин в руската армия).

В онези дни на растящ патриотизъм и желание за жертвоготовност за възкръсващата България служещият в руската армия млад офицер посвещава всяко свое действие на отечеството си и мечтата за неговото освобождение. В освободителната Руско-турска война през 1877-1878 г. той командва рота от 5-а опълченска дружина. На 21 юни 1877 г., край освободения от руските войски Свищов, Данаил Николаев за първи път на 25-годишна възраст стъпва на българска земя. Начело на 4-та рота, наричана от руските командири ,,Золотая рота” като признание за нейните образцови воински качества, участва в освобождаването на Казанлък и Стара Загора. Той е и сред храбрите защитници на Стара Загора от армията на Сюлейман паша. Сражава се и в епичните боеве при Шипка и Шейново. Под град от куршуми първи стъпва на турския Шейновски редут, където неприятелят се предава. Тогава е и ранен в коляното, а признателното местно население нарекло редута Дончова могила в памет на Данаил Николаев, на когото приятелите казвали Дончо. За храбростта и командирските му умения през войната е произведен предсрочно в чин поручик и е награден с руски военни отличия. През 1878 г. обучава в Казанлък 5000 новобранци от Източна Румелия, с които трябвало да се даде въоръжен отпор на Турция, ако тя реши да се намеси във вътрешните работи на областта.

Данаил Николаев печели симпатиите на българите в Източна Румелия и с друга патриотична постъпка. Съгласно Берлинския договор за генерал-губернатор на областта е избран българинът Алеко паша Богориди. За населението било важно да види дали българският паша ще се появи с калпак, символ на българския дух, или с фес като турски валия. ,,На човек с фес аз няма да рапортирам”, отсича капитан Николаев. Разбрал мнението на капитана, Богориди сваля феса, слага калпак и е приветстван в Пловдив с мощно ура, спомнят си съвременници. През 1880 г. капитанът командва 2-ра Пловдивска дружина от Източнорумелийската милиция. Най-тъжният момент в живота на Данаил Николаев е трагичната смърт на сина му. През 1880 г. Николаев се жени за Рада Михайлович, дъщеря на търговец. Ражда им се син Николай, който също става офицер, достига до чин подполковник, но загива при атентата в църквата ,,Св. Неделя” през 1925 г.

След детронирането на княз Александър Батенберг Данаил Николаев

поема поста военен министър

и участва в потушаването на бунтовете на проруските офицери през 1887 г. По онова време му е предлаган подкуп от 4000 златни наполеона, които тогава време се равняват на около два милиона лева. Давали му тези пари, за да се откаже от поста военен министър и да го отстъпи на някой по-предан на руския император офицер. Николаев обаче не се поддава на тази провокация.

След избора на Фердинанд за български княз Данаил Николаев е назначен за негов военен съветник (1887–1893). На 14 февруари 1891 г. е повишен в звание генерал-майор. Това е първият български офицер от Третото българско царство, получил този висок чин.

Но на бракосъчетанието на Фердинанд с Мария Луиза не била спазена йерархията на чиновете. Това обижда принципния генерал, той напуска двореца и минава в запаса. След няколко години обаче Фердинанд го назначава за генерал-адютант (1897–1907), като през 1900 г. го повишава в генерал-лейтенант. От 1907 до 1911 г. Данаил Николаев е военен министър и ръководи подготовката на армията за предстоящите войни. През 1907 г. лично княз Фердинанд го награждава с орден „Св. Александър“ I ст. с брилянти. Като министър на войната, на 22 септември 1908 г. генерал-лейтенант Николаев приподписва манифеста на цар Фердинанд за обявяване на независимостта на България. Участва в Балканската война. По-късно, на Гергьовден 1936 г., е награден лично от цар Борис III с най-високото българско отличие – орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“. Като старши генерал в българската армия на 12 юли 1937 г. Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски. Легендарният генерал от пехотата Данаил Николаев умира на 29 август 1942 г. в Банкя на 90-годишна възраст, но с родолюбието и храбростта си остава вечно като светло име в нашата история. В негова чест булевард в София е именуван „Генерал Данаил Николаев“, а село Калъчлий е преименувано на Генерал Николаево, което през 1966 г. става квартал на град Раковски.