Габровска шега, ама не съвсем  

Към 70-те години на миналия век в Габрово не беше модно да се ходи на море през лятото, както е сега. А и защо трябваше да трошим пари за път до морето, хотели за нощувки, шезлонги и чадъри, като си имаме край Габрово Жълтешката река и река Мечковица в района на село Гачевци. Водата в тези рекички през лятото е бистра като сълза и достатъчно топла, за да се къпем в нейните вирове. По бреговете им се намира и пясък за плаж.

Аз със съпругата ми и двете ни момченца ходехме в почивните дни през лятото да се печем и къпем в рекичката Мечковица. Установявахме се на брега и до една стара воденица, от която беше останал само дървеният ѝ улей, по който още течеше много вода. След като се напечахме на слънцето, заставахме под улея и се разхлаждахме. В близост до мястото, където, тъй да се рече, плажувахме, се намираше стара каменна чешма с голямо корито. Водата беше много студена. В един неделен ден през лятото, когато си почивахме на брега на реката, дойде един мъж и затвори отвора на коритото на чешмата. След като то се напълни със студена вода, сложи в него еднолитрова бутилка с габровска жълта сливовица да се изстудява. След това отиде край реката да се пече на пясъка. После на чешмата дойде друг мъж, вероятно негов приятел. Взе шишето с ракията от коритото и постави на негово място друго шише, пълно с жълта лимонада. Стана ми интересно и реших да изчакам да видя развръзката на тази „приятелска” шега.

Надвечер мъжът, който остави бутилката с ракията да се изстудява, дойде с няколко свои приятели и седнаха на сянка край чешмата. Той извади шишето от коритото на чешмата и го подаде на най-възрастния от тях пръв да запие и да каже мнението си за неговата домашна сливовица. Човекът отвори бутилката и пийна малко. Поклати глава, усмихна се и му върна бутилката. Той също пийна малко от нея, намръщи се, грозно изпсува и хвърли шишето надалеч.
Е, всичко това си беше само една весела габровска шега, ама не съвсем. Изпиха му на човечеца студената сливова ракия други негови авери, а него направиха за смях.
 
Ангел Ангелов, Габрово