Фердинанд наричал министрите си „жалки лакеи, които му пият виното”

Фердинанд Първи, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски, е княз на България от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена независимостта на България. След това е цар на България до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.

Фердинанд е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена.

Син е на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (1818–81) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.

Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Там посещава училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари и старши лейтенант на хусарите в унгарската конница.

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.

Европейски държавници и изследователи на Кобургския род често имат неласкави оценки.

Алфонсо, кралят на Испания, пише например: "Във Виена се видях с Фердинанд Български. Какъв негодник! Истински  негодник. Не се поколебах да му кажа какво мисля   за поведението му по време на Междусъюзническата война. Но той се закле, че    не той открил огън срещу старите си съюзници, а просто се  защитавал. При тези думи го изгледах така, че той се впусна в  някакви неясни обяснения, от които нищо не разбрах. Това, коетонаистина разбрах, бяха последните му думи.
Цитирам ги точно: "Правил съм грешки. Знам какви упреци могат да ми бъдат отправяни, но няма да оставя нещата така! Моят   час ще дойде. Ще си отмъстя. Ще подпаля Европа от четирите   края!".    

Генерал Сава Савов, министър на войната, пък пише в мемоарите си: "Няколко дни   след абдикацията на цар Фердинанд и заминаването му за Виена  се яви при мен в министерството генерал Александър Протогеров и ми съобщи, че на 2 октомври 1918   г. е бил повикан тайно в двореца от генерал Ганчев да се представи на царя. Негово Величество го поздравил и похвалил   с ласкави думи за нанесената победа над бунтовниците на Райко Даскалов. Повишил го е в чин генерал-лейтенант и след това   отдалеч му заговорил за предателството на правителството към   съюзниците и главно към Германия със сключването на примирие и с настояването му да абдикира, и го молил да извърши   преврат със своите войски. Да арестува правителството, да се   образува нов кабинет под негово председателство, което да го   запази да остане в България като цар и да продължи войната, катосе отстъпи на Балканите, до гдето пристигне германското   подкрепление.

Генерал Протогеров продължи, че едва тогава разбрал защо е билповикан тайно в двореца, защо царят е бил така любезен с него и защо го е повишил в чин генерал-лейтенант, но той категорично  му отказал, като е заявил, че в интереса на отечеството   Фердинанд трябвало час по-скоро да напусне страната.

На 3 октомври  1918 г. в 7 часа подир пладне Негово Величество   цар Фердинанд абдикира от престола.
Ако цар Фердинанд беше се забавил още един ден, той щеше да 
бъде пленен от сърбите заедно с всичките му богатства и с цялата му архива. Той се отнасяше презрително към нас, българите.
След една вечеря в двореца министрите, начело с министър-председателя Гешов, минаха покрай него и се поклониха. След   като ги изгледа с едно презрително вдигане на раменете, цар   Фердинанд каза на френския пълномощен министър Морис Палеолог: "Жалки лакеи.

Идат тук да ми пият доброто вино. Чудно ми е, че досега още не са ми изкрали сребърните посуди".
Стивън Констант, един от
големите и авторитетни европейски изследователи и познавачи   на монархическите династии, казва за Кобургския род: "Кобургите са разплодните жребци на европейските жребци на монархическите дворове. Навсякъде, където се доберат до   трона, те винаги, абсолютно винаги правят едно и също нещо -   ограбват народите на страните, до които са се докопали, главно   земи, гори и построени с държавни средства дворци".

В мемоарите си генерал Савов пише още: "В сравнение с   другите абдикирали след Първата световна война бивши кралски особи, Фердинанд беше богат. По-малко от година след абдикацията си той се опита да изтегли ценните си книжа, които през цялата война се съхраняваха в "Банк   ъв Ингланд". През 1919 г. английският съд реши да ги  конфискува като вражеска собственост, но една година по-късно   той успя да оспори това решение с аргумента, че парите и  книжата са били внесени от княгиня Клементина още около 1850  г. и следователно не подлежаха на конфискуване.

През 1922 г. той беше същински милионер. Няколко години по-късно отново по съдебен път принуди германското правителство да му изплати големи парични суми.

Тези   пари му бяха гарантирани от Германия през 1915 г.,    когато България влезе във войната, в случай на неблагоприятен    изход. Той успя също така да освободи в полза  на своето   семейство и по-голяма част от собствеността си, разположена  на територии, които по-рано принадлежаха  на Унгария, а сега бяха конфискувани   от нова Чехословакия. Успешният му иск към германското   правителство предизвика силни нападки в немската преса. Един   немски вестник писа, че: "Кобургът ще влезе в бъдещите    учебници наред с ония германски князе, които са продавали  поданиците си като войници на Англия, тъй като той рискува   кръвта и имота на любимите си българи, едва след като се   осигури с един частен договор, че тоя риск не ще струва нищо   нему лично".

Мемоаристът пояснява: "Така Фердинанд сключва частен   договор с германското правителство, че ако България се окаже   губеща държава в края на Първата световна война - както и   стана, то след войната всяко германско правителство трябва да   му изплати на него лично обезщетение за претърпените загуби   от резултатите на войната”.

Фердинанд е бил парично обезщетен от германското правителство дори за имотите, които са му били конфискувани в България като главен виновник за националната катастрофа.