България обявява неутралитет в Първата световна война

На 20 ноември 1914 г. българското правителство обявява неутралитет в започналата Първа световна война. Многопластовото значение на този факт може да се оцени единствено в контекста на събитията.

Обстановката в България при започване на войната е сложна и противоречива. От една страна, тя е посрещната като сигнал, че настъпва удобно време за преразглеждане на несправедливия Букурещки договор. От друга страна, българското общество все още не е изживяло духовно-политическата криза, причинена от трагичния завършек на Междусъюзническата война.

Министър-председателят д-р В. Радославов побързва още през август 1914 г. да направи декларация пред Народното събрание, с която предварително оповестява твърдото намерение на правителството да запази строг неутралитет до края на войната. Тази декларация единствено цели да успокои чувствителното и разтревожено от прибързани политически решения общество и да осигури време за окончателното ликвидиране на последиците от преживяната национална катастрофа.

България официално обявява, че ще запази неутралитет, но “с пушки при нозе”. Идеята за пълен неутралитет е много привлекателна, но практиката показва, че без ангажираност е невъзможно да се реализират териториални придобивки. За да постигне националното си обединение, България трябва да търси съюзници, т.е. да избира между Антантата и Централните сили.

Двата военни блока също търсят съюзници. Всъщност борбата за спечелването на Балканите започва още от 1912 г. В началото Антантата има по-силни позиции в този район, като Русия изиграва изключително голяма роля за сключването на Балканския съюз. Но Междусъюзническата война слага край на съюза от балкански държави. След това единствено ориентацията на Сърбия към Антантата и на Турция към Централните сили не буди съмнение.

Сега и двете воюващи коалиции започват усилена дипломатическа битка за спечелването на нови съюзници. Декларираният български неутралитет, посрещнат отначало с еднакво одобрение, както от страна на Тройния съюз, така и от Съглашението, скоро става неудобен и за двете воюващи групировки. На България й се дава да разбере, че може да разреши националните си идеали само с пряко участие във войната.

Първото конкретно предложение на Антантата идва през май 1915 г. От България се иска незабавна намеса във войната на страната на Русия, Англия и Франция, като цената на българското участие ще бъде възвръщането на Източна Тракия до линията Мидия-Енос, присъединяването на “безспорната” и част от “спорната” зона в Македония, преговори с Румъния за Южна Добруджа. Обещанията изглеждат крайно съблазнителни, но те имат една съществена слабост – несигурността. Нотата не е съгласувана нито със Сърбия, нито с Гърция, а и двете държави веднага изразяват категорично своето несъгласие. Следователно България не може да очаква никакви корекции на границите си с тези страни. Разбира се, същото ще стане по отношение на Южна Добруджа, ако Румъния премине към Съглашението. Сигурно изглежда само присъединяването на Източна Тракия, но тя не е приоритет във външната политика на България. Съглашението просто не предлага никакви гаранции за иначе примамливите обещания, които щедро дава.

В същото време Централните сили обещават по-малко, но по-сигурно. Териториалните компенсации, с които Германия се ангажира да възмезди българското участие във войната, в най-голяма степен отговарят на националните ни интереси. Съгласно съюзния договор на България се предоставят „спорната” и „безспорната” зона в Македония, в земите по горното течение на р. Морава до сливането на Българска и Сръбска Морава. Освен това в зависимост от поведението на съседните Гърция и Румъния се предвижда евентуална ревизия в полза на България на Букурещкия договор. Гарантират се преговори с Турция за част от източнобългарските земи. И това е всичко. Но тези предложения имат огромен психологически ефект; насочени са към най-чувствителната точка на българската програма за национално обединение – Македония. (Впоследствие всичко това е включено в тайната спогодба между България и Германия, подписана на 6 септември 1915 г.)

Предложението на Централните сили безспорно е най-изгодното и единствено приемливото за момента. Независимо от това правителството на д-р Васил Радославов и цар Фердинанд не бързат да се обвържат с Тройния съюз. Те правят продължителни сондажи и умишлено протакат обявяването на избора, който всъщност вече са предопределили. Целта е вдигане на мизата и изчакване Австро-Унгария сама да разгроми Сърбия.

Така същностния избор дали да участваме или не във войната, е подменен с избора в коя коалиция да се включим, при това без никакви гаранции, че именно тя ще победи.

Либералната коалиция, която тогава управлява България, работи за въвличането на страната в лагера на Германия, Австро-Унгария и Османска Турция. Тази позиция споделя и цар Фердинанд.

Русофилските партии – Народната, Прогресивнолибералната и Демократическата – са за ориентация към Съглашението. БЗНС и Радикалдемократическата партия са против участието на България във войната, но симпатизират на Русия и съюзниците й.

За пълен неутралитет се обявява БРСДП (т.с.), но тя го свързва с митичната Балканска федерация, която никога не би се осъществила, особено след Балканските войни.

Още в първите месеци на войната става ясно, че тя няма да е краткотрайна, както предвиждат оперативните планове и на двете коалиции. Конфликтът взема неочаквани и непознати дотогава в историята размери и причинява големи човешки и материални загуби. Между воюващите страни настъпва равновесие и стабилизиране на фронтовете. Очевидно е, че държавите от Централните сили по-бързо изчерпват стопанските, военните и човешките си ресурси. “Светкавичната война” на германците се оказва илюзия.

В Манифеста от 14 октомври 1915 г., с който цар Фердинанд обявява война на Сърбия, се казва: „Европейската война клони към привършване”. Така политическото късогледство на царя и на правителството да сложат кръст на неутралитета, довежда страната до втора национална катастрофа. А от този неутралитет сме можели само да извлечем преки и косвени ползи. Най-малкото нямало да загубим излаза си на Бяло море.