Благоев е против септемврийската авантюра на Димитров и Коларов  

„45 години се криеше, че Димитър Благоев е бил против Септемврийското въстание.“ Това каза историкът акад. Георги Марков по повод 164-тата годишнина от рождението на Димитър Благоев пред „Фокус“.

„Той много тежко преживява авантюрата на младите Коларов и Димитров, които изпълниха директивата на Коминтерна да вдигнат едно обречено въстание. Целта е била да се докаже, че има нова революционна вълна в Европа. Благоев осъжда това въстание. Вярно е, че той не е бил добре със здравето, но е бил добре с ума си. 45 години се криеше тази негова отрицателна оценка за Септемврийското въстание и съпротивата му БКП да бъде послушна секция на Коминтерна. Казваха, че той е основателят на БКП. Той вярно, че е основателят през 1919 г., но е гледал на тази партия и на Третия интернационал като наследство от Втория интернационал. Той не е допускал, че тази партия ще бъде една послушна секция на Коминтерна“, казва още историкът.

Акад. Марков пояснява, че Димитър Благоев е един от основателите на българската социалдемократическа партия в България. „Държа, че той е по убеждение социалдемократ и по-късно трудно, след 1919 г., се приспособява към идеите и дисциплината на Коминтерна“, посочва още акад. Марков. Според него митовете за Димитър Благоев са създадени от БКП след неговата смърт.

Свикнали сме с бесепарските дрънканици на проф.Чавдар Добрев, които предизвикват досада у пролетарските социалисти. Но неговото сравняване на идейно-политическата дейност на Димитър Благоев и на Благоевската партия с тесните рамки на идейно-политическата дейност на БКП и на БСП, без ясно разграничаване между тях, предизвиква недоволство и протест у пролетарските социалисти. Така както предизвиква недоволство и протест представянето на БКП и на БСП за продължители на делото на Благоевската партия от тях. Такова сравняване прави проф. Добрев в статията си: „Докато живите са живи и вярата е жива в съзнанието“, пише пък Петър Йорданов.

Първото нещо, което предизвиква недоволство у пролетарските социалисти от написаното от проф. Добрев, е, че той слага всички социалисти в един кюп, не разбирайки класовата същност на социализма като наука и като практика, а оттам не разбира разликата между пролетарския социализъм и буржоазния социализъм. Неговото деление на социалистите на тесни и широки, на БКП-социалисти и на БСП-социалисти не отразява тяхната класова същност. Той сравнява социализма на Благоев и на Благоевската партия със социализма на БКП и на БСП не като социализъм на пролетариата и социализъм на буржоазията, а като един общ социализъм. Това го води до извода, че в социализма на Благоев има грешки и сектантство.

Основното обвинение, което проф. Добрев отправя към Благоев, е, че не е разбрал и не е възприел идеята за установяване на работническо-селска власт и създаване на работническо-селско правителство в борбата за унищожаване на капитализма и за изграждане на социалистическо общество. Поради тази причина той бил отхвърлил предложението на Александър Стамболийски за създаване на общо правителство на социалисти и земеделци. По същата причина се е обявил и против Септемврийското въстание през 1923 г.

Димитър Благоев е марксист. Той стои на почвата на пролетарския социализъм (марксизма). Поради това той е наясно, че без победа на социалистическата революция във високоразвитите капиталистически страни изграждането на пролетарския социализъм в слаборазвити страни е невъзможно. Наясно е, че работническо-селска власт без победа на такава революция означава дребнобуржоазна власт начело с дребнобуржоазно правителство. Такова правителство няма възможност да изгради държава от типа на Парижката комуна или от нейното продължение – Република на съветите, а ще установи буржоазна държава. При тези условия не може да бъде установено самоуправление на производителите – работници и селяни, и не може да бъде премахнат капиталистическият начин на производство. Следователно не може да бъде освободен трудът, а работниците ще останат наемни роби на капитала.

Това ще доведе до превръщане на пролетарската партия в дребнобуржоазна партия, а оттам до нейната политическа смърт. Така както стана с Болшевишката партия и с БКП.

Благоев е наясно, че при победа на социалистическата революция във високоразвитите капиталистически страни пролетариатът в слаборазвитите страни в съюз със селяните, облягайки се на тази победа, може да изгради пролетарска държава от типа на Парижката комуна и на Съветите, дори той да е малцинство в страната. Тогава работниците и селяните, обединени в Съвети на депутатите на работниците и на селяните, ще могат да се самоуправляват, което е основно условие за построяване на пролетарски социализъм. Капиталистическите средства за производство ще бъдат национализирани и превърнати в обществена собственост, с която ще се разпореждат обединените в Съвети работници. Обществените предприятия ще работят на принципа на самоуправление, подобно на земеделските кооперации. Селяните ще се кооперират, рентата постепенно ще отпадне и техните средства за производство ще се превърнат в част от единната обществена собственост. Тя ще е собственост на обществото като единен самоуправляващ се субект. Така наемният труд се премахва и се установява планово социалистическо производство. Самите производители на благата и на дохода ще се разпореждат с тях.

Благоев е разбирал всичко това и с право се е обявил против работническо-селска власт при липса на победила пролетарска революция във високоразвитите страни, а оттам липса на пролетарска държава в България и възможност за самоуправление на производителите. Разбирал е, че такава „работническо-селска власт“ ще унищожи пролетарската партия.

 Така че Благоев не е сектант, както го изкарват дребнобуржоазните социалисти от типа на Добрев, а защитник на пролетарския социализъм от опортюнизма на дребната буржоазия. Той е за запазване на пролетарския характер на партията, против нейното унищожаване от дребнобуржоазните опортюнисти. Неговите разбирания не са „сектантски забежки“, а принципни марксистки положения. Поради това неговият идейно-политически мироглед се различава от този на членовете на БКП и на БСП и на техните ръководства, пише Йорданов.

И след Дядото въпросът „Има ли социализмът почва у нас?“ обаче остава без отговор.