Бай Трифон мина през ада на лагера в Белене

В родния град на баща ми Кнежа  има един човек, когото всички определят като една от най-колоритните местни личности – Трифон Терзийски. Макар и на 98 години, той е запазил своето активно отношение към живота, познава целия град и всички него го познават.

Човек с труден живот, определящ себе си като анархокомунист, бай Трифон е преминал през ада на лагера в Белене след деветосептемврийския преврат. Разказвал е за нечовешкия труд, унижения и мъченията,на които е бил подлаган. За киселото зеле, което са ядяли цяла зима и за зелето и царевицата, с които са се хранели лете. Бай Трифон обаче се оказва достатъчно жилав, за да не се пречупи не само идейно, но и да оцелее физически.

В сегашния му дом има няколко котки, към които се отнася с особена слабост и обич. Веднъж ми разказа, че това се дължи на факта, че там, в лагера, е отглеждал коте, което му помогнало да запази добрината и човешкото в себе си.

След освобождаването си от Белене, е бил принуден да работи тежка и нископлатена работа – чистач, строител на шосета, хамалин. Постепенно успява да си стъпи на краката, да създаде семейство и да изгради дом в бащиния си двор. Той става инициатор на родова среща през 1986 година в родния си град, на която събира целия Терзийски род – събитие, отбелязано с паметна плоча. След  демократичните промени бай Трифон се включи активно в обществения живот на града, написа и издаде книга със спомените си от преживяното. И днес на пределна възраст най-старият мъж на градчето общува с радост с различни хора, преодолял болките и обидите от миналото, превърнал се в истинска градска легенда.
 
Терзийски, София