Баща ми имаше коне и крави, но заради децата си влезе в ТКЗС-то

След 9 септември 1944 г. започна кооперирането на земеделската земя. Почти във всички български села бяха образувани ТКЗС. В малките и разпръснати села на Тревненския Балкан това се забави. През 1958 г. под натиска на по-горна инстанция в Трявна бе учредено ТКЗС. Трябваше да се включат в него и селата от района. Току-що бях постъпил като учител в СОУ „П. Р. Славейков" - Трявна. Един есенен ден директорът на училището събра мъжете учители и ни разпредели в  деветте села на кметство Бижовци. Трябваше да отидем по селата и да запишем хората за членове на кооперативното стопанство. На мене бе поверено родното ми село Рачовци. Тръгнахме с мисълта дали ще успеем и ако не успеем, дали ще се върнем в училище. Аз знаех, че мой колега е бил отстранен от училище, докато баща му влезе в стопанството.

Отивайки в селото, най-напред се срещнах с баща си, който бе засял най-много декари с житни растения. Имаше два коня, две каруци, крави и овце. Всичко това трябваше да внесе в стопанството. Трудно му беше да се раздели с тях. Но заради нас, децата му, отсече: „Връщане назад няма. Пътят е само един и води към кооперативното стопанство". Събрахме хората от селото в партийния клуб. Казах им, че в Трявна е образувано ТКЗС, в което и те трябва да се включат. Обясних им условията за включване, предимствата на кооперативното пред частното стопанство и осигурените им старини при повишаване на пенсиите им. Изказаха се баща ми и още няколко души. Всички подкрепиха предложението, подписаха молбите и от този ден бяха вече кооператори. Вечерта в определения час всички отговорници се събрахме в кметството, всеки си бе свършил работата. Само двама души бяха отказали да влязат в стопанството и до края на живота си не влязоха. През пролетта в моето родно село беше сформирано звено, предимно от възрастни хора, които да засеят пролетните култури и приберат реколтата. Дадоха им единия кон и каруцата на баща ми, което улесни тяхната работа. Въпреки слабото заплащане и поради обичта им към земеделието всички се включиха в работата. Във всяко кметство беше изградена бригада. Бяха доставени селскостопански машини. В кметство Бижовци бяха засети два големи блока с малини и един с ягоди. Започнаха да идват бригади от заводите и училищата с цел оказване на необходимата помощ. Беше сформирана младежка бригада от заводите в града, която в продължение на няколко месеца работи в стопанството. Възнаграждението за трудов ден нарасна. Всички бяха доволни, че са се отървали от непосилния труд в частното стопанство и с желание се включваха в работата на кооператива. Дойде ноември 1989 г. Започна разрухата. Създадените ликвидационни съвети разтуриха АПК Трявна и клоновите стопанства, в които се бяха преобразували създадените през 1958 г. ТКЗС-та. Продадоха селскостопанските машини, селскостопанските сгради и животните на безценица. Поземлената комисия към Общината върна земята в реални граници. Сега земите не се обработват, обрасли са с тръни. Всичко запустя и селата се обезлюдиха. Бившите ТКЗС-та останаха само като спомен!
 
Пенчо Георгиев Пенчев, Трявна