135 години от рождението на Йовков

Йордан Стефанов Йовков е роден на 09.11.1880 г. в с. Жеравна, обл. Бургас. Детските и юношеските години на Йовков преминават в родното му място, където получава основно образование. Завършва гимназия в София, а учителят му по литература – поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател. Завършва ШЗО в Княжево, като по време на обучението си побликува първата си творба – стихотворението "Под тежкия кръст". Записва се като студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му, осуетява следването му.
Работи като учител, преди да го мобилизират. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин.

След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание "Народна армия", където в бр. 1 публикува очерк за Балканската война – "Утрото на паметния ден". След като списанието престава да излиза, Йовков е принуден да търси работа. Назначен за библиотекар и редактор на списание "Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве". По-късно отново е мобилизиран и взема участие в Първата Световна война.

След края на войната настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков - Втората национална катастрофа. След трудни дни изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в Букурещ. През 1920-27 г. е редовен сътрудник по печата; постоянно е понижаван в длъжност, поради което в края на 1927 г. напуска легацията. Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. Неизлечимо болен, през есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното състояние е опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив, но след 24 часа Йовков умира. Датата е 15 октомври 1937 година. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.

През 1902-1911 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания – в. "Съзнание", списанията "Пробуда", "Художник", "Ново време", "Ново общество" и "Бисери". Лириката му не се отличава с особено богатство и разнообразие на мотиви – започнал като социален поет, по-късно Йовков трансформира социалния протест в резигнация, печал и умора.

Първата си белетристична творба – "Овчарова жалба", с подзаглавие "Старопланинска легенда" – Йовков публикува в списание "Просвета" през 1910 г. Годините прекарани по фронтовете на трите войни, предопредлят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. ("Утрото на паметния ден"); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията "Звено", "Съвременна мисъл", на вестниците "Слово", "Демократически преглед", "Военни известия" и "Отечество". Открояват се импресиите "Те победиха", "На старата граница", "Безотечественици", "Ехо", разказът "Балкан" и повестта "Земляци".
Най-значимите си военни творби Йовков събира в излезлите си през 1917 и 1918 г. два тома "Разкази".

Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците "Последна радост","Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце" и романите "Чифликът край границата", "Ако можеха да говорят", както и незавършения роман "Приключенията на Гороломов", драмите "Албена", "Боряна", "Обикновен човек" и комедията "Милионерът". Ако Иван Вазов е патриотичното, а Елин Пелин – социалното самосъзнаване на българина в националната ни литература, Йовков е неговото нравствено и естетично самопознаване.

Изп. материали:
„Речник по нова българска литература (1878-1992)“, С. 1994, Ив. Сарандев